Един от астронавтите на НАСА, който беше блокиран в Космоса за девет месеца, сподели смразяващо осъзнаване за човечеството, след като е погледнал Земята отвисоко.

Суни Уилямс обяви оттеглянето си от космическите полети само няколко месеца след като остана в орбита заради технически проблеми с космически кораб в периода между юни 2024 г. и март 2025 г.

Астронавтите, блокирани 9 месеца в Космоса, поеха към дома НА ЖИВО

Родената в Масачузетс 60-годишна астронавтка заяви, че е имала „невероятна 27-годишна кариера в НАСА“ благодарение на „прекрасната подкрепа и обич“, които е получила от своите колеги.

„Беше огромна чест да служа в Астронавтския корпус и да имам възможността да летя в Космоса три пъти“, каза Уилямс в изявлението си. Тя има общо 608 дни, прекарани в Космоса.

„Изключително развълнувана съм за НАСА и партньорските ѝ агенции, докато правим следващите стъпки, и нямам търпение да гледам как агенцията отново влиза в историята.“

Още през 2013 г. тя разказва за т.нар. „ефект на погледа отвисоко“.

Това е неочаквано усещане за силна емоция, когато гледаш Земята от Космоса – нещо като осъзнаването, че „всички сме заедно в това“.

„Моята космическа мисия промени начина, по който гледам на хората“, каза тя по време на събитие в Националния научен център.

„Когато гледахме Земята отгоре, не виждахме граници или хора с различна националност.

Тогава осъзнахме, че всички ние сме една група човешки същества и граждани на Вселената.“

Бившият астронавт на НАСА Скот Кели, който прекара 340 последователни дни в Космоса, е изпитал подобно усещане.

Инженерът от Ню Джърси осъществи най-дългия единичен космически полет на американец по онова време – от 27 март 2015 г. до 1 март 2016 г. на борда на Международната космическа станция (МКС).

„Планетата е невероятно красива, спиращо дъха красива. Но, за съжаление, части от нея са замърсени – например с постоянни нива на замърсяване в някои райони на Азия“, обясни той в интервю за Business Insider. „Виждаш колко крехка изглежда атмосферата. Тя е много тънка – почти като тънка контактна леща върху окото на човек – и осъзнаваш, че всички замърсители, които изхвърляме, са затворени в този много тънък слой над повърхността. Честно казано, това е малко плашещо.“

Той добавя: „И тогава, докато гледаш Земята, разбираш, че въпреки красотата и спокойствието ѝ, на нея се случват много трудности и конфликти.

През деня виждаш планетата без граници.

Нощем можеш да различиш държавите по светлините, но през деня изглежда сякаш всички сме част от един и същ космически кораб – Корабът Земя.“

Превод: GlasNews.bg