Ново проучване показва, че 70% от астронавтите, които са прекарали между шест и 12 месеца на борда на Международната космическа станция (МКС), са претърпели значителни промени в зрението си поради състояние, наречено „свързан с космическия полет невроочен синдром“ или SANS.
Това състояние включва симптоми като подуване на зрителния нерв, сплескване в задната част на окото и общи промени в зрението, които се появяват, когато течностите в тялото се изместват по време на микрогравитация, оказвайки натиск върху очите.
Добрата новина е, че тези промени обикновено се обръщат след завръщането на астронавтите на Земята. В някои случаи носенето на коригиращи очила може да помогне за облекчаване на симптомите, докато продължават.
Въпреки това, дългосрочните ефекти от продължителното излагане на микрогравитация остават неясни, което е значително предизвикателство за космическите агенции, които се стремят към по-дълги мисии, като тези до Марс.
Тъй като в момента няма доказани стратегии за превенция или лечение, намирането на решения е основен приоритет за осигуряване на здравето на астронавтите при продължителни космически пътувания.
Изследователите отдавна са запознати със синдрома SANS и активно търсят решение. Първоначално подобни промени са били наблюдавани сред руски космонавти, участващи в дългосрочни мисии на борда на космическата станция „Мир“, но синдромът не е бил официално идентифициран като SANS. НАСА признала и наименувала състоянието през 2011 г.
Една от основните предполагаеми причини за SANS е изместването на телесните течности към главата в условията на микрогравитация, което води до повишен натиск върху мозъка и очите. Въпреки това точните механизми все още се разследват.
Изследването на Сантяго Костантино от Университета на Монреал разглежда биомеханичните промени в очите на астронавтите и установява значителни промени в ригидността на очите, вътреочното налягане и амплитудата на очния пулс. Тези изменения са свързани със симптоми като намаляване на размера на очите, промени във фокусното поле и в някои случаи подуване на зрителния нерв и гънките на ретината.
Изследването също показва, че петима астронавти са имали дебелина на хориоидеята над 400 микрометра, което е по-високо от нормалното. Това откритие не изглежда да е свързано с възрастта, пола или предишния опит в космическите полети.
Космическите агенции активно работят върху контрамерки, включително фармацевтични интервенции, хранене и инструменти, които създават отрицателно налягане в долната част на тялото, за да помогнат при премахването на течности от главата.
Тези изследвания ще помогнат за ускоряване на разработването на решения и ще подобрят разбирането ни за ефектите на SANS върху здравето на астронавтите.
