Смъртта обикновено не дава нов живот – но именно това се случва с Патрик Чарнли. Някога успешен адвокат с натоварено ежедневие, той възприемал почивката като „изгубено време“ и непрекъснато се стремял към професионални успехи.

През 2021 г., по време на пандемията, след дълги работни часове, иначе изключително здравият баща на две деца получава сърдечен арест. Тогава е едва на 39 години.

Обикновена вечер, в която той вечерял на дивана, завършва с внезапен колапс и загуба на съзнание, пише BBC.

Сърцето му спира вследствие на наследствено заболяване. Патрик е обявен за клинично мъртъв в продължение на 40 минути. Съпругата му започва сърдечен масаж, докато двете им деца – тогава на девет и седем години – търсят помощ. Опитите на парамедиците да го реанимират с дефибрилатор първоначално не дават резултат. Когато животът му вече изглежда изгубен, лекарите прибягват до адреналинови инжекции като „последен шанс“.

„Шокираха ме отново и отново“, разказва той. В един момент съпругата му започва да губи надежда, но внезапно сърцето му започва да бие отново.

Патрик се събужда след едноседмична кома като променен човек. Мозъчно увреждане засяга зрението, паметта и издръжливостта му. Вече не може да работи и живее както преди, но твърди, че това му е помогнало да бъде по-присъстващ в живота и отношенията си.

„Не бих променил това, дори да можех“, споделя той в подкаста Ready to Talk на Ема Барнет.

„Събудих се сляп“

Пътят към приемането обаче е бил тежък. Първият му спомен след събуждането е, че не вижда. Загубата на зрение предизвиква ярки халюцинации – състояние, известно като синдром на Шарл Боне, при което мозъкът „запълва“ липсващата визуална информация.

Някои от преживяванията били плашещи – например убеждението, че медицинска сестра се опитва да го убие – но други му носели усещане за спокойствие и красота, включително видение за санаториум в Алпите.

С времето зрението му частично се възстановява, но остава увредено. Първоначалните когнитивни тестове го поставят в най-ниските 2% по памет и скорост на обработка на информация, макар че състоянието му постепенно се подобрява.

Нов живот с различно темпо

Днес Патрик се справя със силна умора и трябва внимателно да разпределя енергията си. „Никога не се събуждам отпочинал“, признава той. Освен това преживява патологична апатия – усещане, което описва като „плуване през времето без стабилна основа“.

Терапията и медикаментите му помагат да възстанови мотивацията си, макар да му липсват спонтанността и предишният активен начин на живот. Той споделя и чувство на вина към съпругата си, която до голяма степен се грижи за него.

Въпреки трудностите, Патрик казва, че в много отношения предпочита настоящия си живот. Той се преквалифицира като писател и открива повече време за семейството и малките радости.

„Живея по-бавно – не по избор, а защото трябва. Но това ми помага да виждам красотата в нещата. Чувствам, че живея по-богато“, казва той. Според него преживяното е укрепило и връзката със семейството му.

„Преди живеех почти по повърхността на живота си. Сега мога да дам много повече на близките си“, казва той. 

Превод: GlasNews