На 6 януари българите отбелязват Богоявление, по-известно като Йордановден - един от най-значимите християнски празници в годината. Денят е натоварен с дълбока религиозна символика, съчетана с богато народно наследство и древни вярвания, предавани от поколение на поколение.
Според християнската традиция на този ден свети Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос във водите на река Йордан. Събитието има особено значение, защото тогава за първи път Бог се явява в триединството си - Отец, Син и Свети Дух. Затова празникът носи и името Просвещение - моментът, в който се разкрива тайната на Светата Троица и чрез кръщението човек бива приет като духовно чедо на Бога.
В народните представи Йордановден е обвит с мистичност. Вярва се, че в нощта срещу празника „небето се отваря“ и всяко изречено на глас желание може да се сбъдне. Подобни вярвания съществуват още от езическите времена, когато предците ни се молели на слънчевото божество Дажбог, смятан за изпълнител на човешките желания именно в тази нощ.
Основен акцент в обредността на Йордановден е водата. Празникът е известен още като Водици, тъй като е тясно свързан с освещаването ѝ. Във всички православни храмове се отслужва тържествена Богоявленска литургия, след която се прави водосвет. Свещениците се отправят към близък водоем - река, езеро или море - където хвърлят кръста във водата. Смята се, че мъжът, който пръв го извади, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Една от най-известните и зрелищни традиции се провежда в Калофер, където мъже влизат в ледените води на река Тунджа и извиват мъжко хоро. Вярва се, че участието в ритуала предпазва от болести и носи сила и здраве. С кръщаването на водата според народните вярвания светът се „пречиства“, злите сили са прогонени и приключват т.нар. „мръсни дни“.
Светото кръщение е едно от седемте тайнства на християнската вяра, наред с миропомазването, евхаристията, покаянието, свещенството, брака и елеосвещението. Чрез него човек се очиства от греховете си и започва нов духовен път. Народните вярвания допълват религиозната символика - смята се, че точно в полунощ реките спират за миг и водата им става лековита.
Осветената на Йордановден вода се пази през цялата година. Тя не се смесва с друга светена вода и се използва при болест, трудни моменти или за благослов. С нея се ръсят домът, дворът, стопанските постройки и животните - за здраве, плодородие и защита. На много места свещениците обикалят домовете и благославят семействата.
Народните обичаи включват още момите да измиват лицата си с вода за красота и здраве, както и символично потапяне на части от ралото в реката - за бяло жито и богата реколта. Водата се използва и при приготвянето на хляб, добавя се към виното и зелевия сок, за да не се развалят.
С Йордановден са свързани и различни гадания и поверия. В някои региони се гадае по бръшлян за дълголетие и здраве, а неомъжените моми хвърлят пръстени, за да разберат коя първа ще се задоми. Времето на празника също се тълкува – ако е студено и замръзне китката, с която свещеникът ръси, годината ще бъде плодородна; ако духа силен вятър, се вярва, че и следващите месеци ще са ветровити.
На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан и Богдана - носители на имена, свързани с вода, вяра и Божията благодат.
Думи от сърце за Богоявление - пожелания за здраве и светлина
