Заболяванията най-често настъпват неочаквано, нарушават нашите планове и носят усещане за страх, напрежение или безизходица. Някои хора се предават и попадат в пълен плен на болестта, а други се мобилизират и след няколко месеца захвърлят патериците, “изправят се” след операция и се връщат към нормалния си ритъм на живот. Къде всъщност са причините за тази разлика...

Всичко зависи от “смисъла”, който откриваме в болестта, твърдят психолози, цитирани от Psychology Today. Отношението към собствените болести зависи не толкова от тежестта на състоянието, колкото от общите възгледи на човека и неговите ценности, твърдят те. Смята се, че съществуват 3 начина на отношение към болестта: да виждаме в нея преграден смисъл, конфликтен или позитивен.

Преграден смисъл на болестта

Болестта ограничава всички перспективи и затова носи не само физически страдания, но и душевни терзания. Човек все повече се концентрира върху това, че за него са затворени много възможности, че неговият кръг на общуване се свива, че не може да става дума за самостоятелна реализация.
Болестта трябва да се възприема като преграда само при сериозна диагноза, заплашваща забележимо да промени живота, но съществуват много хора, които възприемат като сериозна преграда и кратките заболявания.

Преди всичко това са хора без опит в болестите. Сблъсквайки се в зряла възраст с проблеми в здравето, те изпадат в паника. Болестта става преграда и за хората, които са тревожни и мнителни. Те са толкова наплашени от промените в своето тяло, че се концентрират единствено върху мисълта “какво става с мен?” и не са в състояние да преминат към мисълта ”когато оздравея...”

Конфликтен смисъл на болестта

Докато болестта-преграда се възприема като край на всичко – на пълноценния живот, на работата, на развитието и общуването, конфликтният смисъл се проявява в това, че едновременно с негативните страни има и позитивни моменти.

Например счупеният крак – крайно неприятно е - не можеш да ходиш на работа да се срещаш с никого, но затова пък може по цял ден да си лежиш и почиваш, да гледат телевизия или да ровиш за удоволствие в компютъра.

При конфликтното възприемане на болестта отношението към нея зависи от уменията да се разреши конфликта, т.е. от разбирането дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Хранително натравяне? Няма нищо фатално - ще свалите няколко килограма. Апeндисит? Ще го отрежат и проблемът ще се разреши веднъж завинаги.

Позитивен смисъл на болестта

Една китайска пословица гласи:”Няма болести – кратък живот, има болест – дълъг живот”.
Смисълът се крие в следното: ако човек е намерил в себе си сили да се справи с болестта и да разбере пределите на своите възможности, то той е способен да управлява живота си много по-добре, отколкото тези, които не знаят, а и не искат да научат границите на своите възможности. Смята се, че болестта придобива позитивен смисъл, когато помага на човека да постигне някаква цел.

Парадоксалното е, че целите могат да бъдат и малки и големи. Например за човека, “обичащ демонстрациите”, е дори удачно да се разболее – той ще получи съжаление, съчувствие и грижи от страна на околните. За някои хора диагностицирането на психично заболяване премахва отговорността за тяхното неумение да се адаптират към околните и да създадат връзки с тях, пише zdrave.bg.

И все пак, как да преживеем болестта

• Престанете да смятате, че тя е нещо незаслужено и несправедливо. Престанете да се питате “Защо това се случи на мен?” Точно сега не е време за анализи и класификации.

• Примирете се с болестта. Кажете си: така ще бъде този ден. Възприемайте я като природно явление - вие не страдате, когато вали дъжд или навън е мрачно и студено.

• Помислете как да промените живота си след оздравяването. Болестта често е сигнал, че трябва да се промени начина на живот, вредните навици, режима на хранене. Направете план на всичко, което сте отлагали "за после".

• Помислете защо искате да живеете и работите, т.е. защо искате да оздравеете. Това ще бъде вашата мотивация.