Тримата мъченици за вярата от I век - Леонтий, Ипатий и Теодул, станали жертва на гонение по време на управлението на император Веспасиан (70-79 г.).

Леонтий произхождал от остров Егина, Гърция. Бил снажен и храбър човек, с висока нравственост. На млади години той постъпил в римската армия и в битките показвал голямо мъжество. Заради неговите достойнство той бързо бил издигнат на висока военна длъжност. Въпреки бързото си издигане и високата си длъжност обаче, той проявявал голяма скромност и честност в отношенията си с хората.

Докато Леонтий бил в Африка със своята войскова част, се запознал с християнската вяра, на която неговата благородна и честна душа откликнала с плам. Започнал сам да проповядва Божието слово на подчинените си войници, а спечелените от заплатата пари той по християнски използвал за подпомагане на бедни, вдовици и сираци. Това правело много добро впечатление на хората и всички го уважавали за делата му.

Неговата християнска дейност бързо дала добри плодове. В Христос повярвали и започнали да живеят с християнска чистота много хора, сред тях и двама военни с високи чинове, Ипатий и Теодул.

Междувременно в цялата империя станали известни масовите гонения срещу християните, заповядани от римската власт десетина години преди това, по времето на Нерон. Оттогава такива преследвания на християни се провеждали често.

И в този случай, по времето на Веспасиан, африканският управител Адриан проявявал прекомерна ярост срещу вярващите в Христос. А щом той научил за Леонтий, Ипатий и Теодул и за тяхната успешна проповед за християнската вяра, се опитал с различни обещания да ги накара да се отрекат от вярата си. Но Адриан бързо осъзнал, че тримата остават непоколебими в своята преданост към Христос. Затова заповядал Ипатий и Теодул да бъдат обезглавени. А в яростта си Адриан наредил в негово присъствие да бият Леонтий с камшици, докато издъхнал.