Хиляди хора се стичат в църквата в малкото градче Гауър, Мисури, за да видят и докоснат тялото на сестра Вилхелмина Ланкастър, твърдейки, че липсата на гниене след 4 години погребение е знак за "божествена намеса" и "святост". Мистерията на тази история се добавя и от факта, че тялото на монахинята не е било балсамирано преди погребението.
Ребека Джордж, съдебен антрополог, която е изследвала повече от сто разлагащи се тела, се включи доброволно да хвърли светлина върху тези мистериозни събития, пише Daily Mail. Според учения всъщност много често телата наистина изглеждат като тялото на монахинята няколко години след погребението, и в това няма „божествена намеса“.
Според Джордж липсата на влага и кислород в ковчега, съчетана с глинеста почва, която поддържа ниската температура, е щяло да доведе до мумифициране на тялото, а не до неговото разлагане и унищожаване. Професорът от университета в Западна Каролина отбеляза също, че когато тялото се постави в ковчег с дрехи, какъвто беше случаят с монахиня, прекъсваме много кислород.
Известно е също, че монахинята Вилхелмина е била погребана в глинеста почва, която е в състояние да поддържа ниска температура. Това не може напълно да спре разграждането на човешкото тяло, но значително го забавя – което се случи в случая с монахинята.
Джордж също отбелязва, че когато човек умре, бактериите и гъбичките, които живеят по кожата и червата, започват да разграждат тъканите. Този процес обаче може да бъде забавен до минимум от липсата на влага, кислород и ниска температура - тоест всичко, което е необходимо за стимулиране на дишането и реакцията за унищожаване на мъртвите клетки в тялото.
Антропологът отбелязва, че процесът на разлагане ще бъде минимален, докато съществуват такива условия. Въпреки това, само една пукнатина в ковчега ще бъде достатъчна, за да се върне влагата и кислорода обратно и процесът на разлагане да се ускори.
Според Джордж състоянието на тялото на монахинята от Мисури в момента може да се сравни с „ранния етап на мумифициране“. Изследователят отбелязва, че подобен процес е много често срещан, особено в условията, които се наблюдават в този случай.
Имайте предвид, че телата преминават през пет етапа на разлагане. След първоначално обезцветяване и rigor mortis във втория стадий тялото се подува. Това се дължи на факта, че бактериите започват да разрушават вътрешните тъкани, причинявайки натрупването на газове. Въпреки това, при ниска влажност и температура, както и липса на кислород, вторият етап ще се забави, тъй като бактериите ще трябва да се борят за растеж.
Тялото на сестра Вилхелмина беше ексхумирано четири години след бенедиктинското погребение на Мария, кралицата на апостолите в Гауър, Мисури, за да се освободи място за строителни работи. Предполагаше се, че при ексхумацията ще бъдат намерени само кости, тъй като тялото на 95-годишната монахиня не е балсамирано и е положено в дървен ковчег.
Всичко обаче се оказа съвсем различно, след като ексхумираха останките, те установиха, че тялото на монахинята е почти непокътнато. Тази новина се разпространи първо сред другите монахини, а след това и в целия интернет, което доведе до хиляди посетители на църквата, които бяха нетърпеливи да се докоснат до „светинята“.
Католиците вярват, че ако тялото не се разложи след смъртта, тогава човекът е „неподкупен“, когато се случи божествена намеса, за да спре нормалният процес на разлагане. Затова монахините смятат да поставят тялото на Вилхелмина върху стъклен олтар, за да могат всички да я видят. Освен това се предполага, че всеки ще може да вземе и пръст от гроба на монахиня, но в момента това е ограничено до количество от една чаена лъжичка.
Тя е родена в Сейнт Луис, Мисури през април 1924 г., второто от петте деца на Оскар и Ела Ланкастър. Тя се присъединява към Сестрите на Провидението през 1941 г., а три години по-късно е ръкоположена за монахиня и получава името „Вилхелмина“. Работила е като учителка и архивист и е помагала в Центъра за музика и обща култура на Маунт Провидънс по време на 50-годишната си работа със сестрите облатки. Монахиня Вилхимина почина на 29 май 2019 г. и беше погребана на територията на манастира.
Превод: GlasNews
