Докато се опитвала да отслабне, Беки Бийч намерила подкрепа на едно необичайно място: хиляди онлайн видеа, в които хора се тъпчат с огромни количства бургери, пилешки крилца и морски деликатеси.
Тази тенденция, известна като mukbang, води началото си от Южна Корея и вече се разпространи в САЩ и по цял свят благодарение на YouTube, Facebook и Instagram.
"Гледам такива видеа, когато ми се дояжда нещо сладко или някаква вредна храна", казва Бийч, която работи като продуктов дизайнер в Далас за компания от класацията Fortune 500. Тя е свалила 5 килограма и гледа до три mukbang видеа дневно.
"Просто е удовлетворяващо за гледане", настоява тя.
Ашли Коб, учител по математика от Вашингтон, окръг Колумбия, също е почитател, след като разбира за тези видеа от един от осмокласниците, на които преподава.
Коб казва, че е "забавно и успокояващо" да гледаш как хората топят храна в сос и "се хранят с такава наслада".
Видеата я пренасят на "различно място" и "по някакъв начин те карат да напуснеш реалноста за секунда, сякаш четеш хубава книга".
Подобни бляскави отзиви са добре дошли за създателите на видеа с подобно съдържание, като Бетани Гаскин от Синсинати.
44-годишната Гаскин, която има 2,2 милиона абонати на канала си Bloveslife в YouTube, е генерирала над 1 млн. долара приходи от реклами, докато хапва морска деликатеси, огромни количества ребърца и други храни, от които на човек му потичат лигите.
Тя наскоро пусна собствен сос и дори може да се похвали, че звезди, като Карди Би и Амбър Роуз, са сред нейните 1.1 милиона последователи в Instagram.
"Започнах с видеа, в които готвех", разказва Гаскин пред MarketWatch.
"Готвя наистина добре, но след това хората искаха да ме видят как ям. Без никакво извинение ям, каквото си поискам и както си поискам, а храната се стича по брадата ми".
Гаскин има съвет и за критиците, които твърдят, че прекалено многото mukbang видеа насърчават нездравословния начин на живот: "Ако не ви харесва, не гледайте".
Думата mukbang е смесица от корейските думи за “ядене” и “излъчване,” което на английски се превежда като "излъчване на ядене". Лайвстриймингът на подобни видеа в Южна Корея започва през около 2009 г. Не след дълго тази тенденция се сдобива с множество фенове, а YouTuber-и започват да изкарват пари от нея.
"Основният принцип зад mukbang е, че храненето е социална дейност", казва Виктор Чанг, мениджър маркетинг на южнокорейската верига заведения за хранене Bonchon. Това е "начин хората да се свързват посредством храната, дори и ако са на голямо разстояние един от друг".
Пилешките крилца на компанията се появяват редовно в подобни видеа. Някои от участниците в тези видеа избягват да говорят и използват специални микрофони, за да подсилят звука от хрупането и сърбането. Други, като Гаскин, пък обичат да водят разговор, докато се хранят.
Гаскин е висока 150 см с тегло от около 59 кг и твърди, че въпреки количествата храна, които поглъща пред камерата, не качва килограми, благодарения на бързия си метаболизъм. По време на едно 30-минутно видео тя всъщност се храни едва между 11 и 15 минути.
Гаскин, която израства в бедност в Чикаго, произвеждала платки за армията през януари 2017 г., когато заснела първото си mukbang видео. Тя напуска работа през май същата година.
Съпругът й Нейт Гаскин също спира работа след 20 години в General Electric, за да подпомага нейната mukbang кариера, което включва множество участия в различни събития, посещения на болни деца чрез фондацията Make-a-Wish и сделки с рекламодатели.
За да не се делят от семейния бизнес, двамата им синове също получават доходи от mukbang, пише profit.bg.
Със същото може да се похвали и Никълъс Пери. Той е изучавал цигулка, преди да се откаже от музикалната си кариера в полза на mukbang видеата през 2016 г.
Започва с видеа, които проследяват веганския му начин на хранене, който следвал от около пет години. След това се отказал от веганството в полза на джънк фуда. Пери отговаря на въпроси на зрители, докато се оригва и дъвче, издавайки звуци на задоволство.
Пери има три mukbang канала под името Nikocado Avocado, като най-големият от тях е с 1.72 милиона абонати. Той не иска да разкрива колко печели от това.
"Един приятел ме помоли да опитам", разказва той от дома си, близо до Филаделфия.
"Мислех, че е луд. Казах си: "Кой би искал да ме гледа как ям?" Първото ми mukbang видео обаче имаше 50 000 гледания за няколко седмици, което си беше много за мен, по онова време, а всички питаха кога ще е следващото видео?"
След като напълнява, Пери се опитва да се бори с ефектите от бързото хранене със спорт и с правилно хранене, когато не е пред камерата.
"Искам да се занимавам с това още няколко години", казва той и признава: "То е много нездравословно!"
Психологът Михал Страхилевиц, преподавател по маркетинг в колежа Сейнт Мери в Калифорния, казва, че mukbang видеата "може да изглеждат налудничави" на пръв поглед, но "да гледаш как други хора ядат е много по-здравословно, отколкото ти самият да се тъпчеш с храна".
"Разбира се, съществува и риск тези видеа да са модел за лошо поведение и съдържанието им да се приема като нещо нормално, особено сред по-младите зрители", добавя тя.