Няма нищо по-силно от онзи първи глътка въздух след дъжд – познат, почти интимен аромат, който сякаш отключва спомени, чувства и тихо вълнение. Това ухание си има име: петракор. И макар да звучи като заглавие на инди-албум или рядък минерал, всъщност това е научен термин, описващ онзи вълшебен мирис, който се носи след дъжда, особено когато той се излива върху суха, напечена от слънцето земя.

Терминът petrichor е въведен през 1964 г. от двама австралийски химици – Исабел Джой Беър и Ричард Томас – в статия за списание Nature. Той идва от гръцките думи „петра“ (πέτρα – камък) и „ихор“ (ἰχώρ – течността, която според митологията тече във вените на боговете). И ако това не ви звучи достатъчно поетично, нека разкрием какво точно стои зад тази романтика.

 Химията на аромата
Петракорът е резултат от няколко сложни химични взаимодействия, настъпващи в мига, когато дъждовните капки ударят суха повърхност. Основните „виновници“ за аромата са:

Геозмин – органично съединение, произведено от актинобактерии (особено рода Streptomyces), което има много силен, земен аромат. Дори в концентрации от 5 части на трилион, геозминът е разпознаваем от човешкия нос – толкова чувствителни сме към него, че го надушваме дори в минерална вода.

 Масла от растителен произход – по време на сухи периоди растенията отделят масла в почвата и върху скалите. Когато завали, тези масла се смесват с водата и се разнасят във въздуха под формата на микроскопични аерозоли.

Аерозолен ефект – когато капки дъжд падат върху порести повърхности, те улавят въздух и образуват мехурчета, които се разпукват и изстрелват миниатюрни частици (включително геозмин) във въздуха. Този процес е наблюдаван и заснет със специални високоскоростни камери от учени в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2015 г.

 Защо обичаме този аромат?
Според еволюционни хипотези, нашият мозък е обучен да разпознава мириса на геозмин, защото той сигнализира за наличието на вода – нещо жизненоважно за оцеляване. За праисторическите хора този аромат е означавал, че дъждът е наблизо или е валял наскоро – потенциално спасителна информация в сух климат.

Освен това, петракорът често се свързва с положителни емоции, защото носи усещане за прохлада след горещ ден, успокояващата мелодия на дъжда, и дори носталгия – за разходки с боси крака, мокри улици и детски лета.

 Универсално явление с локален аромат
Интересното е, че въпреки че всички разпознаваме този аромат, петракорът може да се усеща различно в различни региони – в зависимост от състава на почвата, растителността, нивата на геозмин и локалната влажност. Затова „мирисът на дъжд“ в Родопите не е съвсем същият като в Пирин или край морето.