Православната църква чества великомъченик Димитър Мироточиви Солунски - Димитровден. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник.

След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница.

Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”.

Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев. В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.

Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. На този ден е хубаво да се яде: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква.

Имен ден празнуват: Димитър, Димитрана, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.