Продължаваме инициативата по опознаване, припомняне и съхранение на родния ни език като ценност, гордост и национален белег. Днес предстои четвъртият урок от поредицата ни, посветен на проблемната бройна форма за съществителните имена от м.р. Или защо така популярните форми като „двама учителЯ” и „няколко участниКА” са неправилни.
Съществителните имена от мъжки род, които в единствено число завършват на съгласна, освен форма за множествено число, притежават и бройна форма. Тя се употребява, когато съществителното име е определено от числително бройно, числително име за приблизителност или пък от местоименните наречия колко, няколко, толкова, николко.
Когато преценяваме дали думата от м.р. трябва да получи окончание за бройна форма или множествено число, непременно трябва да се съобразим със следните условия:
1. Дали думата от м.р. назовава лице или нелице.
Бележка: лица са всички хора; нелица включват животни и предмети.
Ето защо делението на одушевени и неодушевени предмети е погрешно (в случая).
2. Какво стои пред думата (бройно числително, определена група наречия или друго)
Например:
Нелица от м.р. (животни и предмети) получават окончание за бройна форма (-а/-я) в следните случаи:
1. С бройно числително: два конЯ, пет прозорецА, сто автомобилА и т.н.
2. С наречията колко, толкова, няколко, николко: колко жирафА, няколко учебникА, николко столА, толкова бонбонА и т.н.
Още думи със специфичен правопис:
Когато стане дума за граматика, всеки обича да се изказва относно чуждото ниво на грамотност, като най-често обаче самият той допуска грешки. Ако приемем, че езикът е националноопределящ белег, а за нашия народ – и свръхценност, помогнала ни да оцелеем и да се съхраним като нация през нелеките исторически процеси, то не е ли важно да го уважаваме, да го ценим и най-вече – да го познаваме? Решихме да подготвим за Вас някои кратки учебни статии, с които да си опресните знанията по български език, а от време на време ще Ви даваме възможност да проверявате наученото и чрез тестове. Да учим и да се забавляваме!
Днес ще обогатим списъка на думи със специфичен правопис или просто такива, които се грешат често.
Запомнете, пише се:
темперАтура (а не темперетура)
споделям нещо С някого (а не на някого), но: доверявам нещо НА някого
отивам ВЪВ Варна (а не НА Варна)
пътувам за/към София (а не на София)
бомбаРдирам (а не бомбандирам)
експлОдирам (а не експлоадирам)
нямаш представа (а не на представа)
става въпрос (а не става на въпрос)
имам предвид (а не впредвид/напредвид/изпонапредвид и т.н.)
между другото (а не помежду другото)
оценявам (а не оценям), преценявам (а не преценям)
двойствен (а не двойнствен)
двОеточие (а не двуеточие)
анцуг (а не анцунг)
матерИАлен (а не материялен)
офицИАлен (а не официялен)
италИАнски (а не италиянски)
сицилиански (а не сицилиянски)
Особеност: христИЯнски и софИЯнски
самарЯнин (а не самариянин)
пИАно (музикален инструмен) – пИЯно (нетрезво състояние)
пропускАтелен пункт (а не пропусквателен)
унИверситет (а не уневерситет)
стИпендия ( а не степендия)
Преговор:
Влязох (а не влезнах); влязохме (а не влезнахме)
Излязох (а не излезнах); излязохме (а не излезнахме)
