Къща „Хиндлиян“ е един от малкото запазени в оригинал образци на симетрична пловдивска къща.

Дворът на Хиндиляновата къща обединява стопански постройки, баня и мазе. Къщата е симетрична само във вътрешното си пространство, поради неправилната форма на имота. Представителна е дворната фасада с централен портик, който е вписан навътре, което не е характерно за епохата на строителството. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята със съблекалня и еднораменно стълбище към втория етаж.



От стълбите се влиза в големия хайет, заобиколен от по две големи стаи, едната от които е от т.нар. тип „фенер“- с прозорци и към салона. Къщата е ненадмината по отношение на художествено - декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. Някои от стенописите са запазени в оригинал.

Чирпанските майстори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стаи отвън и отвътре с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Любопитно е, че тук, в изрисуването на първия етаж, за първи път при по-стандартните мотиви е използван хартиен шаблон.



Всички стени на втория етаж, включително и алафрангите, са рисувани на ръка, а таваните са в тон със съответната стая. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Стокхолм и други градове. Над вратата на мазата е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята - тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.



Интересни факти:

Къщата е построена в периода 1835 – 1840 г. от неизвестен майстор, по поръчка и вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян.

През 1915 г., в началото на арменския геноцид, семейство Хиндлиян напуска къщата и я предоставя за убежище на арменски бежанци.

През 1974 г. сградата е обявена за паметник на културата, като е реставрирана и е обзаведена с мебели от времето на българското Възраждане.