Свети Теофан Милостиви е роден в Палестина. Той произхожда от богато семейство. Въпреки своето богатство, Свети Теофан бил изключително добър човек, затова го наричали Милостиви. Никога не отказвал да даде подслон на някой закъснял пътник. Да даде храна и пари на бедните.
Въпреки добротата, Господ решил да изпита своя верен раб Свети Теофан.
Затова в последните години от своя живот Свети Теофан се разболял тежко и се разорил. Въпреки несгодите Светият мъж ги понасял с истинско християнско смирение. Господ прибрал душата на Свети Теофан Милостиви. Четири дни след неговата кончина, Свети Теофан Милостиви се явил в съня на един човек.
Помолил го да постави надгробна плоча върху гроба. Човекът изпълнил заръката. От гроба започнало да се разнася благоухание, което излизало от тялото на праведника. Много болни хора оздравявали, след като ходели да се поклонят на гроба на светеца.
Според народните поверия, в нощта на 28 срещу 29 септември хората гледат към небето. Ако по небосклона има много на брой ярки звезди, есента ще бъде суха и топла.
Имен ден празнуват Теофан, Тео, Теофания, Фана, Фани, Фанко.
На 29 септември почитаме паметта и на Свети Кириак, но не е имен ден.
Свети Кириак е роден в Коринт.
Неговите родители се казвали Йоан и Евдоксия. Бащата бил свещеник. Семейството имало роднински връзки с местния епископ Петър.
Епископ Петър ангажирал малкия Свети Кириак да чете Светото писание по време на неделните служби.
От малък Свети Кириак започнал да се вълнува от духовни проблеми. Той изпитвал дълбоко преклонение пред величието на Всевишния и пред начина, по който се грижел за спасението на човечеството. На 18 години Свети Кириак заминал за Йерусалим.
Поклонил се на Божия гроб и на останалите свети места. След това станал монах.
Минали няколко години и Свети Кириак напуснал манастира. Отишъл в палестинската пустиня и там се срещнал със Свети Евтимий Велики. В момента, в който Свети Евтимий съзрял Свети Кириак, той прозрял, че пред него стои един велик духовен човек.
Свети Евтимий посветил младия монах във всички духовни тайнства, които знаел.
След това го изпратил при Свети Герасим, който живеел близо до река Йордан. Там се събирали много подвижници. Така била основана света обител. Там Свети Кириак живял цели 10 години.
После напуснал монашеското братство и се завърнал при Свети Евтимий Велики в пустинята. Там също живял 10 години, но ги прекарал в безмълвие. Известно време живял и в манастирите на Свети Харитон, чиято памет почитаме на 28 септември.
Свети Харитон за първи път в християнството въвежда правила за водене на монашески живот. Тези правила били записани в устав.
Свети Харитон и останалите монаси се хранели само веднъж дневно, само след залез слънце. Въпреки строгите правила на живот, Свети Кириак бил едър и снажен мъж до последния си дъх.
Той предал Богу дух на 107-годишна възраст в един от манастирите, основани от Свети Харитон. Както прозрял Свети Евтимий Велики, Свети Кириак се превърнал във важна духовна личност от християнския свят. Той съвместявал различни задължения. Бил лечител, чудотворец, проницател, съветник и учител за останалите монаси.
