През 1945 г., когато първата атомна бомба избухва в пустинята на Ню Мексико, физикът Енрико Ферми стои на километри разстояние, държейки няколко парчета хартия. Когато ударната вълна го достига, той ги пуска и наблюдава колко далеч ще отлетят. С това просто действие успява да изчисли мощността на взрива – около 10 килотона тротилов еквивалент. Истинският резултат по-късно се оказва 20 килотона. 

Ферми, носител на Нобелова награда и създател на първия ядрен реактор, е смятан за един от най-големите умове на своето време. Той можел да превърне оскъдната информация в изненадващо точни оценки. Днес неговото наследство живее чрез така наречените Ферми задачи – въпроси, които на пръв поглед изглеждат невъзможни, но могат да се решат с малко логика, няколко предположения и доза здрав разум.

Какво е Ферми задача?
Ферми задачата е въпрос, решаван чрез оценка и разсъждение, а не с точни изчисления. Например:

- Колко настройвачи на пиана има в Чикаго?
- Колко желирани бонбони се побират в кофа?

Тук не е важно да се получи „точният“ отговор, а процесът на мислене – разбиване на сложен проблем на по-малки и управляеми части.

„Важно е да можеш да се отдръпнеш и да се запиташ – има ли смисъл резултатът ми?“ казва Стефан Функ, физик от Станфорд, който преподава решаване на Ферми задачи. „Ако грешиш с фактор 2 или 3 – това е добре. Но ако грешиш с 10²⁰ – имаш проблем.“

Пример: Колко настройвачи на пиана има в Чикаго?
Може да започнете с предположението, че в града живеят около 3 милиона души.
Да приемем, че 1 от 5 домакинства има пиано.
Пианото се настройва веднъж годишно, а един човек може да направи около 500 настройки на година.
След няколко прости сметки ще получите приблизително 300 настройвачи.
Не е точният брой, но е достатъчно близко – и това е целта.

Защо Ферми задачите са важни?
Тези задачи не са само за учени или математици. Те са за всеки, който иска да мисли по-критично и аналитично. Технологични компании ги използват на интервюта, за да проверят как кандидатите подхождат към неясни проблеми. Учените – за да проверят експериментите си. Учителите – за да развиват у учениците логическо мислене.

„Когато разделиш проблема на това, което знаеш, и това, което трябва да предположиш, разбираш по-добре несигурността на отговора“, обяснява Функ.

Как да решавате Ферми задачи
Мислете на глас. Процесът е по-важен от крайния резултат.
Записвайте си. Така ще проследите логиката си.
Правете предположения. Например: „Нека приемем, че всяко домакинство има по двама души.“
Закръгляйте числата. Използвайте прости стойности, за да улесните сметките.
Не усложнявайте. Фокусирайте се върху голямата картина, не върху детайлите.
Истинската стойност на Ферми задачите е, че те ни учат да грешим умно. „Няма грешни отговори“, казва Функ. „Важно е как мислиш.“

Примери за Ферми задачи
Колко голф топки могат да се поберат в училищен автобус?
Колко чаши кафе се изпиват във вашия град на ден?
Колко пици се изяждат в САЩ за една година?
Колко смартфона са в употреба по света?
Колко часа Netflix се гледат по света за един ден?
Колко пъти мига човек през живота си?

Следващия път, когато се сблъскате с на пръв поглед невъзможен въпрос – например „Колко зърна пясък има на всички плажове в света?“ – просто хванете химикал и лист хартия. Разбийте проблема, направете няколко предположения, сметнете грубо.
Може да се изненадате колко близо до истината ще стигнете.

Превод: GlasNews.bg