Гробницата на Тутанкамон в Луксор е в най-крехкото си състояние от откриването ѝ през 1922 г., предупреждават египетски учени. По стените и таваните се появяват пукнатини, скалните слоеве се лющят заради влагата, а цветовете на стенописите избледняват под въздействието на гъбички.

Това е една от най-малките царски гробници в Долината на царете, но днес тя е подложена на сериозен риск. Основната пукнатина, която преминава през тавана на погребалната камера и входа, е позволила на дъждовна вода да проникне вътре, ускорявайки процесите на ерозия.

Скалата, в която е изсечена гробницата – глинен шист от типа „Есна“, има свойството да набъбва и се свива при промени във влажността. Това прави цялата конструкция нестабилна и застрашена от срутване, включително и нейните безценни стенописи.

Фаталният потоп от 1994 г.

Според проф. Сайед Хемеда от Кайро, преподавател по опазване на архитектурното наследство, фаталната промяна настъпва след наводнението през 1994 г. Тогава кални води заливат долината и проникват в гробниците, повишавайки влажността и предизвиквайки растеж на гъбички, които разяждат боите по стените.

В свое изследване, публикувано в списанието npj Heritage Science на Nature, проф. Хемеда отбелязва, че структурната цялост на гробницата е компрометирана.

„Пукнатините позволиха на водата да проникне и да натовари тавана с напрежение, което надвишава възможностите на скалата да издържи,“ обяснява той. Ученият препоръчва контрол върху влажността и укрепване на таванните участъци, за да се предотврати срутване.

Една от най-големите археологически находки в света

Открита на 4 ноември 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър, гробницата на младия фараон (обозначена като KV62) съдържа четири помещения – вход, преддверие, погребална камера и съкровищница. В тях са открити над 5000 артефакта, включително златната маска на Тутанкамон, инкрустирани статуи, колесници и мебели, превърнали я в една от най-емблематичните находки на ХХ век.

Според експерти, гробницата първоначално не е била предназначена за царска, а прибързано адаптирана след внезапната смърт на младия владетел.

Опасност за цялата Долина на царете

Проф. Мохамед Атия Хаваш от Кайро предупреждава, че опасността не засяга само гробницата на Тутанкамон.

„Много от гробниците са издълбани дълбоко в скалите, които са пронизани от пукнатини. При нови наводнения цели каменни масиви могат да се откъснат и сринат върху тях,“ казва той. Хаваш подчертава, че и в района на храма на Хатшепсут вече са засечени подобни разломи.

„Това е сериозно предупреждение. Ако не бъдат взети мерки, бедствие може да настъпи всеки момент,“ добавя той.

Въпреки че районът е част от Световното наследство на ЮНЕСКО, реални действия за защита почти няма.

„Разполагаме с технологии за наблюдение и оценка на риска, но липсва култура на превенция. Реагираме едва след като бедствието вече се е случило,“ признава проф. Хаваш пред Independent Arabia.

Той настоява за създаване на постоянен експертен съвет, който да следи геоложките и структурни промени, да анализира състоянието на стенописите и да подготвя регулярни доклади за най-застрашените обекти.

Последен зов за спасение

„Като археолог, дълбоко ме натъжава състоянието на гробницата,“ казва Емад Махди, член на Съюза на египетските археолози.
„Необходими са практични решения – не думи. Времето изтича, а всяка пукнатина може да се превърне в пропаст за част от световното наследство.“

Сто години след откриването ѝ, гробницата на Тутанкамон отново е във фокуса на света — този път не заради своите съкровища, а защото може да ги загубим завинаги.