Добре дошли отново в нашата поредица. В нея ви представяме личности, чиито имена носят улиците, по които минаваме всеки ден, без да се замисляме на кого са кръстени. Днес е ред да ви запознаем с Никола Габровски - виден български политик, учредител на Българската социалдемократическа партия.
В негова чест е кръстена улица в София, както и булевард в старата столица Велико Търново, където е роден на 6 септември 1864 г.
Образованието си започва в семинарията към Петропавловския манастир, продължава в Александровската гимназия в Николаев, а през 1884 г. заминава за Женева, където следва право. След завръщането си в България става съдия в София, а по-късно преподава в Софийската мъжка гимназия.
Вдъхновен от народническите идеи на Лавров и Чернишевски, през 1889 г. публикува брошурата „Нравствената задача на интелигенцията“, където изтъква моралния дълг на интелигенцията към народа. Същата година основава дружество „Нов живот“ и открива първото вечерно училище за работници у нас. Влиянието на Втория социалистически интернационал, в чиито конгрес участва, го насочва постепенно към марксизма.
Габровски работи като учител в Сливен и Пловдив, където е уволнен заради социалистическите си възгледи, но именно чрез него младият Георги Бакалов навлиза в социалистическото движение. По-късно Габровски се установява в родния си Търново като адвокат, известен с принципа си „На бедни пари не взимам“. През 1891 г. участва в организирането на историческия конгрес на Бузлуджа, където е създадена Българската работническа социалдемократическа партия.
В следващите години той активно изгражда партийните структури, редактира вестник „Работник“ и участва в конгреса на Интернационала в Цюрих. Два пъти е избиран за народен представител (1894 и 1896), като се превръща в една от водещите фигури на ранния български социализъм. Габровски е сред първите депутати, които публично се отчитат пред своите избиратели. Участва активно и в просветното движение – създава работнически театър и читалище „Освобождение“, организира лекции и културни събития.
През цялата си политическа дейност защитава правата на бедните селяни и настоява социалдемократическата партия да разработи аграрна програма, което го отличава от по-ортодоксалните марксисти. След разцеплението в БРСДП през 1903 г. застава при „широките“, а по-късно се присъединява към „тесните социалисти“. Между 1919 и 1923 г. е депутат от листата на Българската комунистическа партия.
Животът на Никола Габровски завършва трагично – на 11 юни 1925 г. той е убит в Търново по време на репресиите след атентата в църквата „Света Неделя“. Погребен е в парк „Дружба“ в родния си град, няколко години по-късно до него е положена и съпругата му Мария.
В стара столица е издигнат паметник на него и Димитър Благоев.
