Продължаваме поредицата си, посветена на имената на улиците в Пловдив и личностите, на които са кръстени. Днес ще ви разкажем за Цанко Дюстабанов, чието име носи една от улиците в града. Тя се намира в централната част на града, до Технически университет и само на няколко преки от Градската градина.

Кой е Цанко Дюстабанов?
Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1844 г. в град Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов.

Завършва Габровското класно училище. Според някои източници през 1872 – 1873 г. учи в Робърт колеж (Цариград). Владее отлично френски и турски. Сдружава се с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език.

Цанко Дюстабанов не е бил женен и не е имал деца. Той е роден в семейство с двама сина и четири дъщери. Неговият брат, Васил, е бил учител, а сестрите му са: Вата, омъжена за ханджията Петър Гюлчев; Гана, учителка, свързала живота си с Антон Наследников;
Бона, омъжена за Любен Близнаков; Цана, омъжена за Димитър Попов.

През 1873 г. се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена и родолюбива дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство. Поради доброто познаване на шериата е избран за член и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание, което да изготви махзар (петиция) до правителството с три основни искания:

- премахване на стария позорен данък бедел, който само българите плащат, заради военната охрана, която им осигурявало османското;
- признаване на българския език като втори официален език на империята;
- признаване правото на българите на редовна военна служба.

Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба от 1876 г. е член на Габровския частен революционен комитет. Главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на превъзхождащите като брой турци, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите „Буйновци“. Предаден, заловен и откаран през Габрово във Велико Търново. Тук е съден, заедно с други заловени въстаници от Търновския военнополеви съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до днес са свързани с историята на Априлското въстание:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!

Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.

Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Осъден е на смърт заедно с Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 г. в Търново заедно с Еким Цанков и свещеник Иван Гъбенски.

Защо улица в Пловдив носи неговото име?
Цанко Дюстабанов остава в историята като символ на саможертва и борба за свободата на България. Кръщавайки улица в негова чест, Пловдив отдава почит на този герой от Априлското въстание, който не се поколебава да жертва живота си за националната кауза.

Следете поредицата ни, за да научите повече за имената на улиците в Пловдив и хората, чиито истории те пазят!

Всички пловдивчани знаят за ул. „Капитан Райчо", но знаят ли кой е бил той?

„Марагидик" – какви са легендите зад името на тази улица в Пловдив