Международен екип от изследователи реши да проучи задълбочено най-ранните и най-древни текстове на Библията. За целта учените използваха изкуствен интелект, за да идентифицират вероятните автори на някои от най-старите книги на Светото писание.
Резултатите показват, че първите девет книги на еврейската Библия (т. нар. Енеатейх) съдържат три различни стила на писане, което показва участието на различни автори или групи преписвачи. Това се съобщава в статия на учените в списание PLOS One.
Международен екип от изследователи и учени от университета Дюк (САЩ) реши да анализира тази част от Светото писание, използвайки нов вид софтуер с изкуствен интелект. Той ще анализира параметри като съвпадения, езикова употреба, грешки при преписване, наличие на архаизми и стилистична цялост.
„Открихме, че всяка група автори има свой собствен стил – дори в прости думи като „не“, „какво“ или „крал“. Нашият метод ни позволява да определим точно тези разлики“, обясни Томас Рьомер, професор в Колеж дьо Франс, пред Manchester Evening News.
Анализ на текстовете на първите девет книги на Стария завет Снимка: PLOS One
Разработеният алгоритъм с изкуствен интелект раздели библейските текстове на три основни стила: основен източник (свещенически източник), книгата „Повтаряне на закона“ и историята след Пета книга на Мойсей. По този начин беше възможно да се установи, че авторите (или група преписвачи) биха могли да действат по следния начин:
първите четири книги на Библията (Битие, Изход, Левит, Числа) са имали един или група автори (или преписвачи);
текстът на Повторението на Закона и текстовете, които го следват, имат две отделни групи преписвачи;
Авторът или авторите на текстовете са владеели много добре езика, на практика не са допускали грешки и са се старали да запазят оригиналните текстове без съществени промени при пренаписването.
Някои пасажи обаче – по-специално разказът за Ковчега на Завета в Първа книга на Царете – не се вписват в нито една от трите категории. Това може да показва съществуването на друг, неизвестен досега източник на библейски текстове.
Учените вярват, че техният метод може да се използва и за изучаване на други исторически документи. Този автоматизиран подход позволява идентифицирането на широк спектър от фактори.
„Това е уникална комбинация от наука и хуманитарни науки, забележителна симбиоза, която ни позволява да разширяваме границите на познанието. Ако например искате да проверите дали даден текст е написан от самия Ейбрахам Линкълн, нашият метод ще ви помогне да определите дали е истински или фалшификат“, обясни Файгенбаум-Головин.
