Луната не е просто спътник на Земята, а най-близкото до нас голямо небесно тяло, което отдавна привлича вниманието на астрономи и хора, далеч от науката.

Въпреки че вече се знае много за Луната, тя все още пази много тайни. А това дава повод за създаване на митове и неверни мнения. Ето кои са най-популярните 5 мита за Луната и тяхното развенчаване, пише EarthSky.

Луната има постоянна тъмна страна

Повечето хора знаят, че Луната винаги е обърната към Земята само от едната си страна. Ето защо някои хора вярват, че Луната има постоянна тъмна страна. Но в действителност обратната страна на Луната не е по-тъмна от тази, която се вижда от Земята. Другата страна е осветена по същия начин от Слънцето през лунния ден и по същия начин е потопена в мрака на лунната нощ.

Освен това някои хора вярват, че само половината от Луната се вижда от Земята. Но всъщност само 41% от спътника на Земята е скрит от очите ни. Хората могат да наблюдават 59% от повърхността на Луната поради феномен, наречен либрация. Това е изкуствено поклащане на луната, което предизвиква промяна в зрителния ъгъл зад спътника, но благодарение на него по време на движението на луната около Земята наблюдателите могат да видят по-голямата част от нашия спътник.

Снимка: NASA

Спътникът на Земята е идеално кръгъл

Американски учени предложиха ново обяснение на формата на Луната, която няма нищо общо с тази на идеалната сфера. Естественият спътник на Земята е с леко сплесната форма. Издутини има както от видимата страна на Луната, така и от невидимата й страна. Екипът на Иън Гарик-Бетел от Калифорнийския университет в Сан Диего обяснява тази особена форма с т.нар. приливен ефект преди 4,4 милиарда години - ефекта от земната гравитация върху Луната, когато тя е била в детска възраст.

Спътникът на Земята има ярко бяла повърхност

Някои хора смятат, че Луната, особено когато се гледа по време на пълнолуние, е много ярък обект и повърхността й е бяла. Но Луната не е нито ярка, нито бяла. Спътникът на Земята изглежда ярък на фона на чернотата на космоса.

Но в действителност Луната не излъчва собствена светлина, а само отразява светлината на Слънцето. Слънчевата светлина се състои от всички цветове на дъгата, но има пик в жълто-зеления диапазон на спектъра. Слънцето високо в небето също изглежда бяло, както и луната, поради начина, по който очите ни смесват различни цветове и предават информация на мозъка.

Въпреки че цветът на Луната се променя леко през различните фази, тя все още е сива на цвят, по-скоро като цвета на стария асфалт.

Снимка: Wikipedia

На спътника на Земята няма гравитация

Този мит е доста разпространен. Може би сте гледали видеоклипове на астронавти, които скачат на Луната. Техните движения изглеждат по-подскачащи и по-леки от човешките движения на Земята и това е благодарение на гравитацията.  

Според НАСА Луната има повърхностна гравитация от около 1,62 метра в секунда на квадрат. За сравнение повърхностната гравитация на Земята е приблизително 9,8 метра в секунда на квадрат. 

Тъй като повърхностната гравитация на Луната е една шеста от земната, това е причината движенията на астронавтите да изглеждат по-подскачащи. Теглото се влияе от гравитацията. Когато гравитационното привличане е по-малко, човек тежи по-малко.

Извънземните обитават Луната

През 1820 година астрономът Франц фон Груйтхайзен прави множество наблюдения на лунната повърхност и заявява пред общността, че там съществува град в неравен терен на север от кратера Шрьотер. Посочва също, че "лунниците", обитаващи местността, са построили сложни сгради, пътища и крепости. Твърденията му са публикувани през 1824 година, но са посрещнати изключително скептично от други астрономи. По-късно са опровергани с помощта на мощни инструменти и апаратура. Груйтхайзен е първият, предположил, че кратерите на Луната са причинени от удари на метеорит.