Дълбоко в междузвездното пространство – на около пет пъти по-голямо разстояние от това до Плутон – се носи послание от Земята. То се намира върху две златни плочи, изпратени през 1977 г. с космическите сонди „Вояджър“. Те съдържат природни звуци и поздрави на десетки езици, с надеждата някой ден да бъдат открити. Идеята зад тях е на Карл Сейгън.

Сейгън беше не само телевизионен водещ, но и изключително продуктивен учен и писател, активист срещу ядрената война и пионер в астробиологията – науката за живота във Вселената. Той беше и сред най-големите поддръжници на търсенето на извънземен разум (SETI) и вдъхновение за учени като Нийл деГрас Тайсън.

Най-широката му популярност идва с поредицата „Космос“, излъчвана по PBS. Между 1980 и 1990 г. тя става най-гледаното предаване в историята на американската обществена телевизия, достигайки над половин милиард души в повече от 60 държави. Сейгън успява да направи науката достъпна, като насърчава критичното мислене и се противопоставя на псевдонауката.

Въпреки популярността си, той не винаги е бил приеман радушно в академичните среди. Въпреки стотици научни публикации и десетки отличия, Сейгън не е приет в Националната академия на науките на САЩ – решение, което по-късно е определено като несправедливо. Но именно той стои зад една от най-знаковите снимки в историята – „Бледосинята точка“, направена от „Вояджър 1“ през 1990 г., която показва Земята като малка светла точка в космическата тъмнина.

Освен като комуникатор, Карл Сейгън беше и изтъкнат учен с над 600 научни труда. Работата му обхваща астрономия, физика, химия и биология. Той пръв правилно описва парниковия ефект на Венера и предупреждава, че подобни процеси могат да застрашат и Земята. Сейгън работи и с НАСА по първите мисии до други планети и настоява за използването на камери, убеден, че изображенията могат да дадат отговори на въпроси, които дори не знаем как да зададем.

Той беше и ранен глас срещу климатичните промени, предупреждавайки още през 80-те години за глобалното затопляне, топенето на ледниците и покачването на морското равнище. За Сейгън това не беше проблем на едно поколение, а отговорност към децата и внуците ни.

В епоха на Студената война Карл Сейгън беше активен поддръжник на ядрено разоръжаване и международно сътрудничество. Той вярваше, че човечеството трябва да развие „глобално съзнание“, което надхвърля националните и политическите разделения.

Днес, десетилетия след смъртта му, посланията на Карл Сейгън звучат по-актуално от всякога. В крайна сметка, както самият той написа, ние всички живеем на една бледосиня точка в необятния космос – и нямаме резервен дом.

Превод: GlasNews.bg