Преди да се качат в кокпита на американския стратегически бомбардировач B-2 Spirit за мисии, които могат да продължат над 40 часа, пилотите преминават седмици на подготовка – не само по отношение на полетните планове, но и какво да ядат.

B-2, бамбирдировач с форма на „летящо крило“ на стойност 2 милиарда долара, произведен от Northrop Grumman, изигра основна роля при ударите по ирански ядрени обекти в събота. За управление на този самолет се изисква изключителна издръжливост от двучленния му екипаж, като подготовката включва и познания как храната влияе върху бдителността и храносмилането при междуконтинентални полети, продължаващи почти две денонощия.

„Минаваме през сънни изследвания, през образователни програми за хранене – учим какво ни събужда и какво ни помага да заспим“, разказва пенсионираният генерал-лейтенант Стив Башам, който е летял с B-2 в продължение на девет години и се пенсионира през 2024 г. като заместник-командващ на Европейското командване на САЩ.
Пилотите са обучени да внимават с храната – дали забавя или ускорява храносмилането – критично важно в самолет, който разполага само с една химическа тоалетна. Любимото меню на Башам? Сандвич с пуешко на пълнозърнест хляб, без сирене. „Възможно най-безвкусен“, казва той.

Със своето размахване от 52,4 метра и стелт профил, B-2 може да измине 6000 морски мили без презареждане, но в повечето мисии се изискват множество презареждания във въздуха – процес, който става все по-труден при натрупана умора.

Презареждането се извършва „на сляпо“ – пилотите не виждат дозиращия маркуч, който се свързва на около 5 метра зад тяхната глава. Те разчитат на светлини от танкера и предварително запомнени ориентири. През нощта, особено при липса на луна, това става изключително опасно, обяснява Башам.

„Адреналинът те държи, докато навлизаш в зоната на действие. После изчезва. Опитваш се да поспиш малко, но имаш още едно последно презареждане“, казва той.
В кокпита има малка зона зад седалките, където пилотите могат да легнат на походно легло. Някои държат подръка слънчогледови семки, за да останат будни между храненията.

Въпреки своя авангарден дизайн – с намалени инфрачервени, радарни и акустични следи – успехът на B-2 зависи до голяма степен от човешкия фактор. Двуместният екипаж заменя по-големите екипи на по-старите бомбардировачи като B-1B и B-52, което прехвърля повече отговорност върху всеки член на екипажа.

Системата за управление на B-2 е напълно дигитална – „fly-by-wire“ – и от 1989 г. е претърпяла множество софтуерни подобрения. В началото софтуерът изоставал от командите на пилота, което затруднявало презареждането. Сега е значително по-отзивчив, но летенето в близка формация на голяма височина все още е предизвикателство.

По време на операция „Съюзническа сила“ през 1999 г. B-2 извършва 31-часови полети от Мисури до Косово, нанасяйки удари по 33% от целите в първите осем седмици. В Ирак самолетът е пуснал над 680 тона боеприпаси в рамките на 49 бойни излитания. 

Военновъздушните сили на САЩ планират да заменят флотовете от B-2 и B-1 с поне 100 нови бомбардировача B-21 Raider през следващите десетилетия. Според данни на Пентагона, експлоатацията на B-2 струва около 65 000 долара на час, в сравнение с 60 000 долара за B-1.

„Нашите пилоти изглеждат така, сякаш правят всичко с лекота, но всъщност това е много далеч от истината“, казва Стив Башам. По думите му, сложните мисии на B-2 не биха били възможни „без масивен, масивен екип от стратези по цял свят и механици, които гарантират, че винаги разполагаш с изправен самолет.“