Преди точно 68 години милиони хора са гледали репортаж на BBC „Panorama“ за швейцарско семейство, което „събира спагети от дървета“. Колкото и невероятно да звучи днес, мнозина тогава повярвали.

Черно-бялото видео, заснето с грубо зърнесто качество, почти успява да ви накара да забравите как се приготвя италианската паста. Актьорите, „жънещи“ спагети, играят с отдаденост, а гласът на покойния Ричард Димбълби придава достоверност и авторитет на репортажа.

Разбира се, това е било първоаприлска шега.

За да е напълно ясно: спагетите се правят от пшеница и вода – те не растат по дървета. Но по онова време в Обединеното кралство пастата не била популярно ястие, затова реакцията на зрителите е разбираема, пише BBC.

Този ретро репортаж се превръща в традиция – всяка година на 1 април британската преса публикува фалшиви, но забавни новини, за да се пошегува с читателите си.

В средата на 70-те години The Guardian издава специално приложение за измисления остров „Сан Сериф“ (игра на думи с типографията sans serif), който бил с формата на точка и запетая.

През последното десетилетие първоаприлските истории намаляват, особено след бума на социалните мрежи.
„Влизаме в епоха на фалшиви новини и дезинформация, при която доверието е на преден план“, казва професор Стюарт Алън от университета в Кардиф. Според него публикуването на фалшива новина – дори с шеговита цел – може сериозно да навреди на доверието в медиите.

Редакторът Джим Уотерсън от London Centric е още по-критичен:

„Да публикуваш фалшива новина, нарочно да излъжеш читателите си и после да кажеш, че е шега, не работи добре, когато през останалото време настояваш колко са важни фактите.“
Той допълва и с чувство за хумор:

„А най-големият грях е, че повечето първоаприлски истории не са дори смешни.“
Политическият климат също оказва влияние. С фигури като Доналд Тръмп, които често наричат неудобни факти „фалшиви новини“, шегите в медиите могат да се използват като аргумент срещу тяхната достоверност.

Освен това социалните мрежи лесно изваждат статиите от контекста – хората често споделят новини, без дори да ги прочетат, камо ли да проверят датата на публикуване.

Появата на генеративен изкуствен интелект също допринася за размиване на границата между реалност и измислица, което още повече усложнява задачата на журналистиката да отличава фактите от лъжите.

Д-р Бина Огбебор от университета в Шефийлд споделя пред BBC, че макар шегите все още да забавляват, рискуват да разгневят читателите и да подкопаят авторитета на медията.
Тя препоръчва, ако се публикува такава шега, да има ясно обозначение, че не е реална новина.

И макар традиционните медии да отстъпват, първоаприлският дух продължава да живее в социалните мрежи – но вече водещи са брандовете, а не медиите. Всяка година марки пускат фалшиви, леко абсурдни продукти или промоции – като например, когато Tesco обяви, че ще тества „скачащи“ пътеки с пружини в магазините си.

Но дори и брандовете не са застраховани. През март 2021 г. Volkswagen твърдеше, че сменя името си на „Voltswagen“ като знак за преминаване към електромобили. Медии по целия свят го приеха за вярно и по-късно трябваше да публикуват корекции, когато стана ясно, че е шега.


Залезът на великите медийни шеги?
Днес е малко вероятно да видим масштабна първоаприлска шега като тази със спагетите, казва проф. Ричард Томас от университета в Суонзи. Причината – с огромното разнообразие от новинарски източници онлайн, „шегата умира, преди изобщо да бъде разказана“.

„Дните, в които най-довереният източник на новини в страната можеше да се пошегува с милиони зрители, вече са в миналото.
И – въпреки че новините трябва да са честни и достоверни – в свят, в който щастливите истории са дефицит, това си е малко тъжно“, пишат от британското издание.