Самотен мъж, носещ се високо над Земята, без нищо между него и безкрайната празнота на Космоса, освен неговия скафандър – душа, изгубена в безкрайното море на Вселената.

Това е снимката, заснета от астронавта Робърт Гибсън от борда на космическата совалка Challenger на 7 февруари 1984 г. (две години по-късно совалката е унищожена при трагичен инцидент, при който загиват всички на борда). Той улавя момента, в който Брус МакКандлес II влиза в историята.

Често наричана „най-страшната снимка, правена в Космоса“, изображението предизвиква смразяващо усещане, защото показва човешко същество напълно откъснато от сигурността на Земята или на космически кораб. Това е първата в историята космическа разходка без осигурително въже.

До този момент всеки астронавт, излизал в открития Космос, е бил закрепен към кораба си по някакъв начин. Но този път МакКандлес се носи свободно, разчитайки единствено на оборудването, което тества, за да се върне обратно в безопасност.

По време на първата си мисия в Космоса, той изпробва Manned Maneuvering Unit (MMU) – пропулсивна система, която позволява на астронавтите да се придвижват самостоятелно по време на космически разходки. За да направи това, той трябва да се отдели напълно от космическата совалка, без никаква физическа връзка с нея.

За щастие, устройството проработило, защото в противен случай връщането на МакКандлес обратно на Challenger би било изключително трудно.

Спомняйки си момента, в който направил първата в историята космическа разходка без осигурително въже, астронавтът на НАСА Брус МакКандлес разказва пред The Guardian през 2015 г. за своето преживяване.

Той споделя:
„Не харесвам онези клиширани фрази като „изплъзнах се от строгите окови на Земята“, но когато бях свободен от совалката, те наистина звучаха точно. Това беше невероятно чувство, смесица от лична еуфория и професионална гордост – бяха нужни много години, за да стигна до този момент.“

„Много хора бяха скептични дали ще проработи, но с 300 часа летателна практика, аз бях повече от подготвен. Съпругата ми беше в центъра за управление на мисията, а напрежението беше осезаемо.“

„Исках да кажа нещо, подобно на думите на Нийл Армстронг, когато кацна на Луната, затова казах: „Може да е било малка стъпка за Нийл, но за мен е адски голям скок.“

„Бяха ми казвали за тишината и вакуума в Космоса, но с три радиовръзки, които непрекъснато повтаряха: „Как е кислородът ти?“, „Стой далеч от двигателите!“, „Кога е моят ред?“, усещането не беше толкова спокойно.“

МакКандлес прекарва общо шест часа и 45 минути в открития Космос, движейки се заедно със совалката. Той споделя, че не е осъзнавал колко бързо се движи, тъй като совалката се движела заедно с него, което заличавало усещането за скорост.

Що се отнася до знаменитата снимка, астронавтът я описва като „красива“, казвайки, че изчистеният образ на самотната му фигура, носеща се високо над Земята, може да помогне на хората да си представят какво е усещането да си там.

„Това е и част от магията ѝ – анонимността ми позволява на хората да се поставят на мое място и да си представят, че го правят сами“, обяснява МакКандлес.

„В посетителските центрове често имат картонени фигури в реален размер с изрязана визьорна част, за да могат хората да надникнат през нея. Както каза Нийл Армстронг през 1969 г., аз представлявах човечеството там горе.“

Превод: GlasNews.bg