Вероятно повечето от вас са запознати с известния експеримент на Павлов с кучета, при който той тества концепцията за условния рефлекс, като обучава кучетата да очакват храна всеки път, когато чуят звънец.

Може да се каже, че експериментът е бил успешен, тъй като е установено, че в крайна сметка кучетата започват да отделят слюнка само при звука на звънеца, без дори да виждат храната.

Оказва се обаче, че този тип експеримент е бил прилаган и върху хора, включително върху деветмесечно бебе.

Известен като „Експериментът с Малкия Албърт“, психологът Джон Б. Уотсън се опитва да докаже през 1919 г., че класическото обуславяне може да работи и при хора, като създава страхова реакция чрез плъх.

Но какво се случва с момченцето, наричано „Малкия Албърт“ или „Албърт Б.“, в експеримент, който впоследствие е определян като един от най-неетичните в историята?

Експериментът, проведен от Уотсън и неговата аспирантка Розали Райнър, излага бебето на различни стимули – зайче, маймуна, бял плъх и горящи вестници – за да се наблюдава реакцията му.

Тъй като Албърт никога преди това не е виждал тези неща, първоначално той не проявява страх към тях.

Но след това Уотсън решава да промени условията. При следващата среща с плъха, той започва да удря метална тръба с чук, предизвиквайки силен шум, който кара Албърт да започне да плаче.

Уотсън повтаря този процес многократно, докато накрая самото присъствие на плъха става достатъчно, за да разплаче детето, без да има нужда от шумовия стимул.

Откакто експериментът приключва, учените отчаяно се опитват да открият каква е съдбата на Малкия Албърт и как този експеримент е повлиял на живота му.

Един от тези изследователи е Хол Бек от Университета Appalachian State в Бун, Северна Каролина – и това, което Бек открива, се оказва трагично.

Според документите на Уотсън, Албърт Б. е бил син на кърмачка, работеща в болницата на Университета Johns Hopkins в Балтимор, Мериленд, където е проведен експериментът.

След години на проучвания и използване на фасциален анализ, Бек стига до заключението през 2009 г., че Малкият Албърт вероятно е бил Дъглас Мерит – син на болничната служителка Арвила.

Но това се оказва ужасяващо разкритие, защото Дъглас умира едва на шест години от хидроцефалия (известна още като „вода в мозъка“). Заболяването дори води до периоди на слепота в живота му.

Въпреки това разкритие, някои психолози не са убедени в твърденията на Бек.

Екип, ръководен от Ръс Пауъл от Университета MacEwan в Албърта, Канада, прави повторно разследване и открива, че Бек е пропуснал друг възможен кандидат.

Оказва се, че жена на име Пърл Баргър също е родила бебе в същата болница на същата дата като Албърт Б. Това дете е било кръстено Уилям Албърт Баргър.

Екипът на Пауъл намира повече съвпадения между този човек и Албърт Б., което ги кара да вярват, че той всъщност е детето от експеримента.

Историята на този Албърт Б. обаче е много по-щастлива – той живее дълъг и спокоен живот до смъртта си през 2007 г., според разказ на неговата племенница.

Тя твърди, че той никога не е знаел за експеримента, но любопитно споменава, че през целия си живот е имал неприязън към животни.

Превод: GlasNews.bg