Този календар е въведен с активното участие на средновековния астроном Луиджи Лилио. Основната мотивация за реформата на Юлианския календар била да се възстанови честването на Великден по онова време на годината, каквото е било актуал­но към момента на Първия Вселенски събор. На него, отците решили че пролетното равноденствие винаги ще бъде на датата 21 март (ad XII Kalendas Aprilis). Да, обаче пролетното равноден­ствие (vernum æquinoctium, лат.) не искало да се съобразява с реше­ние­то им и настъпвало все по-рано и по-рано. Причината за това е следната.

Юлианската година е дълга средно (3 × 365 + 366)/4 = 365.25 дни = 365 дни и 6 часа. Слънчевата година, обаче, не е точно толкова дълга. Сега ние знаем дължината ѝ с голяма точност, но за нашите цели е достатъчно да приемем, че = 365.24219 дни = 365 дни, 5 часа, 48 мин. и 45.2 сек. Това означава, че юлианската година „изостава“ от слънчевата с 11 мин. и 14.8 сек. всяка година. За период от 128 години, изоставането възлиза вече на 23 часа, 59 мин. и 32.4 сек. или практически на едно денонощие.

Какво означава календарната година да „изостава“ от слънчевата? Това значи, че едно астрономическо събитие, каквото е равноденствието, съгласно наблюденията вече е настъпило, докато съгласно календарното „разписание“ то тепърва предстои да се случи. По същата причина, ако не се предприемат коригиращи действия, с течение на времето календарната Нова година вместо да бъде посред зима, ще се доближава все по-близо до пролетта, ще я изпревари и ще почне да догонва лятото.

Към средата на XVІ-ти век, изоставането на Юлианския календар било в размер на 10 дни – по-точно, през 1582 г. равноденствието настъпило на 11 март, вместо на 21 март.

В десетата година на своето папство, папа Григорий XIII издал своята папска була за въвеждане на реформиран календар, наречен сега от нас Григориански календар:

Булата започвала с думите Inter gravissimas pastoralis officii nostri curas,... – „Измежду нашите важни църковни задължения, ...“, поради което тя станала известна с името Inter gravissimas.

Важно е да бъде разяснена датировката на булата, 24 февруари 1581/2 година:

Datum Tusculi, Anno Incarnationis Dominicæ M. D. LXXXI., Sexto Calendas Martii, Pontificatus nostri Anno Decimo.

Датирана в селцето Тускулум, днес част от градчето Фраскати, намиращо се на 15 km югоизточно от Рим. Годината е 1581 от въплъщението на Господ (т.е. от зачеването на Дева Мария, 25 март, Благовещение), датата е шестият ден от мартенските кален­ди. Религиозната година, по това време, все още е започвала в края на месец март.

Към това време, в много европейски държави се прилагало двойно датиране поради факта, че през средновековието в много от тях по религиозни причини, най-вече под влияние на църквата, началото на годината било преместено на 25 март, а през XVІ в. протекъл обратният процес на връщането му отново към 1-ви януари.

Реформата на календара се изразявала в премахването на три високосни дни за период от 400 години – това променило дължината на годината по следния начин:
(400 × 365.25 – 3)/400 = 365.2425 дни. Така, Григорианската година станала равна на 365 дни, 5 часа, 49 мин. и 12 сек. Изоставането ѝ от слънчевата година е доста по-малко от това на предшественичката ѝ – само с 26.8 сек. на година. За да бъде натрупано изоставане от 1 денонощие ще бъде необходимо да изминат повече от 3225 години.

За да бъде върнато положението на пролетното развноденствие отново на 21 март, през 1582 г. били „прескочени“ 10 последователни дати: след 4 октомври (четвъртък) последвал 15 октомври (петък). Това означава, че ако човек се е бил родил на 10 октомври 1581 г., то първата му годишнина е трябвало да бъде празнувана на 20 октомври 1582 г. Така се появили понятията стар стил (ст.ст.) и нов стил (н.ст.). Датата на раждане на този човек е едновременно 10.10. (ст.ст.) и 20.10. (н.ст.).

По-голямата част от католическите държави (но не всички) приели Григорианския календар съгласно указанията на папската була Inter gravissimas. Протестантските и православните държави, обаче, не се съобразили с нея. Всички западни държави завършили приемането на календарната промяна през XVІІ и XVІІІ вв., а източно-православните държави оставили тази работа за XX в.

Великобритания и нейните колонии, вкл. източните брегове на днешните Съе­ди­нени щати, изместили и началото на годината към 1-ви януари през 1751 г. и приели Григо­риан­ския календар през 1752 г., по което време календарната корекция възлизала вече на 11 дни – 2 септември (сряда) бил последван от 14 септември (четвъртък). Известният Бен­джа­мин Франклин е роден на 17 януари 1706 г. (н.ст.), което съответства на 6 януари 1705 г. (ст.ст.). Може да срещнете датата на него­вото раждане изписана с двойно дати­ране (т.е., с посочване на две дати и две после­дова­телни години): 6/17 януари 1705/6 г.

България приема Григориан­ския календар през 1916 г., когато календарната корекция е възлизала вече на 13 дни. Това става с издаването на „Законъ за въвеждане на Григориянския календарь“, публикуван на 21 март 1916 г. [1]. Съгласно него, през същата година 31 март (четвъртък) бива последван от 14 април (петък). С този акт, също и в България се появяват понятията стар стил и нов стил (!), в случая „за първи път“. В чл. 5 на същия закон е посочено, че „Рождениятъ ден на Негово Царско Височе­ство Прѣстолонаслѣдника се празднува на 30 януарий“. Естествено, става дума за рожде­ния ден на Борис III, който е роден на 18 януари 1894 г. (ст.ст.). Забележете, че за датите от XIX в. календар­на­та корек­ция вече е в размер на 12 дни.

Българската православна църква не въвежда промяната – Св. Синод на Патриаршията, на свои заседания на 2 и 21 юни 1916 г. (ст.ст.), решава да запази Юлианския календар за богослужебни цели [2]. В резултат на това решение, за първи път през 1916 г., Св. св. Кирил и Методий бива празнуван на 24 май, Св. Климент Охридски – на 8 декември, а следващото Рождество Христово (Коледа) – на 6 януари 1917 г. (т.е., след настъпването на граждан­ската Нова година).

В България, хората свикват да празнуват имените си дни и останалите фиксирани цър­ковни празници съобразно календара на Църквата, поради което се наслагва убежде­ние­то, че Йордановден (Св. Богоявление) се чества на 19 януари, Трифон Зарезан (мчк. Трифон) – на 14 февруари, Петровден (св. апли. Петър и Павел) – на 12 юли, Илинден (св. пророк Илия) – на 2 август, Димитровден (св. вмчк. Димитрий Мироточиви) – на 8 ноември, Никул­ден (св. Николай Мирликийски Чудотворец) – на 19 декември, Игнажден (св. Игнатий Богоносец) – на 2 януари и т.н., и т.н.

През 1923 г., Гърция също решава да предприеме стъпки за приемането на Григориан­ския календар, което провокира конфликт между държавата и църквата [3] и довежда до свикването на Всеправославен събор, на който да се реши въпросът за точността и поправянето на използвания все още от православните църкви Юлиански календар.