Често се твърди, че "SOS" - сигналът за бедствие, подаван от изпаднали в беда кораби в морето - означава “Save Our Souls” ("Спасете душите ни") или „Save Our Ship ("Спасете кораб ни"), но това не е съвсем вярно.

Когато сигналът за бедствие "SOS" е създаден за пръв път в началото на 20-ти век, той е избран основно заради характерната си последователност в морзовата азбука: три точки / три тирета / три точки ( ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄).

Буквите не означават нищо конкретно, но са лесни за изпращане и получаване в морзовата азбука.

Ако се паникьосвате на борда на потъващ кораб, последното нещо, което искате да изпратите, е сложен код, който би бил труден за прослушване и лесно би могъл да бъде изтълкуван погрешно от получателя.

"SOS" се свързва с фразите "Save Our Souls" или "Save Our Ship" едва след като е широко разпространено. Това е пример за обратен акроним - съществуваща дума или фраза, която е изкуствено превърната в акроним.

Преди да се въведе универсален сигнал за бедствие, различните държави и телекомуникационни организации използваха различни сигнали - което се оказа крайно объркващо и неефективно в глобализиращия се свят.

През 1904 г. телекомуникационната компания "Маркони" се опитва да въведе кода за бедствие "CQD", който означава "Търся ви. Бедствие!" или "Всички станции. Бедствие!" Междувременно САЩ използвали "NC", което означавало "Обадете се за помощ без забавяне", а европейските кораби използвали различни кодове.

За да се гарантира, че обречените кораби няма да се "изгубят в превода", Международната радиотелеграфна конвенция през 1906 г. предлага "корабите в беда да използват следния сигнал: ▄ ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄ ▄ повтарян на кратки интервали". Предложението е прието и влиза в сила през 1908 г., въпреки че е необходимо известно време, за да могат моряците по света да го вземат под внимание.

Първото документирано използване на сигнала "SOS" от страна на САЩ е през 1909 г., когато Теодор Д. Хаубнер подава сигнал за бедствие на парахода SS Arapahoe край нос Хатерас в Северна Каролина. Въпреки това Хаубнер все още изпраща и стария "CQD", в случай че сравнително новият сигнал не бъде разпознат.

Когато на 15 април 1912 г. корабът "Титаник" се сблъсква с прословутия айсберг, старши операторът на безжичната връзка Джак Филипс първоначално подава сигнал за бедствие "CQD". Неговият младши колега Харолд Брайд шеговито предлага да опитат и новия сигнал "SOS".

"Това е новото повикване и може би е последният ти шанс да го изпратиш", казва Брайд на Филипс, според доклад на "Ню Йорк Таймс" от 1912 г. Макар че викът за помощ е засечен от околните кораби, явно е било твърде късно за така прехваления "непотопяем кораб".

"SOS" все още е широко признат като стандартен сигнал за бедствие през 21-ви век, въпреки че морзовата азбука отдавна е спряла да се използва като средство за морска комуникация.

Въпреки това, ако сте се изгубили на необитаем остров с малко повече от няколко кокосови ореха и сноп палмови листа, има и по-лоши начини да повикате помощ. През 2020 г. трима моряци, които били блокирани на отдалечен тихоокеански остров, успели да привлекат вниманието на спасителите, като написали гигантско SOS съобщение по пясъчния плаж.