За някои хора изкуството може да предизвика своеобразна „арт атака“, позната като Синдром на Стендал или Флорентински синдром. Това е психосоматична реакция на изключителна красота – затова и Флоренция, Италия, дом на много велики произведения на изкуството, е спомената в наименованието.

Симптомите на синдрома на Стендал могат да варират, но обикновено включват повишен сърдечен ритъм, замайване, припадъци и дори халюцинации. Терминът е въведен през 1989 г., макар някои да поставят под съмнение автентичността му. Въпреки това са документирани редица случаи, в които хора са имали нужда от медицинска помощ след като са видели изключително красиво произведение на изкуството.

Защо се нарича „Синдром на Стендал“?
Името е дадено от д-р Грациела Магерини в чест на френския романтичен писател Мари-Анри Бейл, по-известен с псевдонима Стендал. Той описва как е изпитал мощни емоции след посещение в базиликата „Санта Кроче“ във Флоренция, където се съхраняват множество шедьоври:

„Бях достигнал онази точка на емоция, в която се срещат небесните усещания от изкуството и страстните чувства. Когато излязох от Санта Кроче, сърцето ми биеше неравномерно, усещах как животът се оттича от мен, вървях с усещането, че ще падна.“

Именно този откъс вдъхновява д-р Магерини, която, работейки в болница „Санта Мария Нуова“ във Флоренция, идентифицира над 106 случая на туристи, приети с остри психиатрични или физиологични реакции след посещение на известни художествени обекти в града. Интересно е, че всички те са чуждестранни посетители – италианците изглежда са „имунни“ към ефектите на този синдром.

Защо се случва синдромът на Стендал? И защо най-често във Флоренция?
Проучване, публикувано в списание European Psychiatry през 2021 г., посочва някои от факторите, които могат да предразположат човек към този синдром. Пътуването само по себе си може да бъде „перфектната буря“ – особено при самостоятелни пътешественици – повишава очакванията и изморява точно толкова, че прецизността на анатомията в статуята на Микеланджело „Давид“ да се окаже твърде поразителна.

„Потенциалните жертви обикновено са впечатлителни, самотни хора между 26 и 40 години, които са стресирани от пътуването и може би се борят с джетлаг“, пишат авторите. „За любителите на изкуството пристигането във Флоренция – където е събрано толкова прочуто изкуство – е като да срещнеш всички свои идоли наведнъж. Тази странна естетическа болест със сигурност е доказателство за силата на ренесансовото изкуство.“

Случва ли се само във Флоренция?
Не. Подобно явление се наблюдава и в Париж, наречено синдром на Париж. За първи път е описано през 1986 г. от японския психиатър Хироаки Ота, който забелязал, че някои туристи – предимно японци – развиват замайване, тахикардия, задух, сърцебиене и психиатрични симптоми след посещението си в града.

Превод: GlasNews.bg