Тази неделя - като част от поредицата ни за улиците и личностите, които се крият зад имената им, отиваме през 19. век, когато е живял Емануил К. Васкидович - български възрожденски просветител, книжовник и общественик, смятан за един от пионерите на новобългарското образование.

Емануил Васкидович е роден през 1795 г. в град Мелник, където по онова време живее предимно гръцко население. Неговият произход е обект на различни тълкувания – според Иван Селимински и Боян Пенев е гръцки, докато Михаил Арнаудов оспорва тази теза.

Първоначалното си образование получава в гръцкото училище в Мелник, а след това учи в гръцката гимназия на остров Хиос. Продължава образованието си в престижната Княжеска (Бейска) академия „Свети Сава“ в Букурещ, която по това време е важен център на просветата на Балканите.

През 1815 г. Васкидович основава в Свищов първото елино-българско училище в българските земи – днешното ОУ „Филип Сакелариевич“. Той е инициатор и на първата училищна библиотека в България, като дарява на нея собствената си сбирка от 800 тома литература.

Васкидович е главен учител в Свищов между 1815 и 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града. След това работи като учител в Плевен (1845 – 1854), където през 1850 г. основава училище – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. От 1854 до 1863 г. отново преподава в Свищов.

В своето училище през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод на преподаване – новаторски за времето си. Учебната програма включва граматика, аритметика и география, което създава модерна за епохата образователна среда.

Емануил Васкидович е съавтор и сътрудник на Неофит Бозвели при съставянето и издаването на „Славеноболгарское детеводство“ (1835). Автор е на 15 учебника и книги, включително граматика на старогръцкия език. В ръкопис остават негови преводи на Фенелон и други трудове.

Освен педагогическата и книжовната си работа, Васкидович е активен обществен деец. Неговата дейност съдейства за утвърждаването на новобългарското образование и просвета, което го нарежда сред водещите фигури на Българското възраждане. Умира на 80-годишна възраст през 1875 година.

Днес името му носят улици в София, Перник Свищов и Сандански.