В редица български градове ще откриете улици, носещи името на Григор Пърличев. Не случайно то присъства в градските карти: зад него стои една от най-ярките личности на Българското възраждане – писател, преводач, учител, борец за езикова и национална самостоятелност. Името му напомня не само за литературно майсторство, но и за лична смелост в защита на българската културна идентичност.

Григор Ставрев Пърличев е роден през 1830 г. в Охрид, в тогавашната Османска империя. Първоначално учи гръцки език и се развива в рамките на елинистичната културна традиция. Овладява перфектно гръцкия и се утвърждава като блестящо образован млад човек, преподавател и преводач.

Преломен момент в живота му настъпва през 1860 г., когато печели първо място в поетичния конкурс в Атина с епичната поема „О Арматолос“ (гръцки: Ὁ Ἀρματωλός). Тогава гърците го наричат „втори Омир“, а той отказва предложението да приеме гръцко гражданство и стипендия за обучение в Оксфорд, защото осъзнава, че е българин и трябва да служи на своя народ.

Вдъхновен от българската народностна идея, Пърличев се отказва от гръцкото си минало и започва да се бори за въвеждането на български език в училищата и църквите в Македония, по онова време под силно гръцко влияние. Поради тази дейност е арестуван и подлаган на преследване от османските и гръцките власти.

Превежда Омировата „Илиада“ на български език, като преводът е публикуван през 1871 г. и е един от първите опити за възвишен художествен превод на класически епос у нас.

Пърличев работи като учител в редица градове – включително Струга, Прилеп, Солун и Габрово. Автор е и на автобиографичната повест „Автобиография“, в която с изключителна искреност описва личната си трансформация от „грък по култура“ към убеден български възрожденец.

Григор Пърличев умира на 25 януари 1893 г. в родния си Охрид. Наследството му обаче остава трайно запечатано в националната ни памет. Заедно с Паисий, Софроний, Каравелов и Ботев, Пърличев е сред имената, които ни връщат към стремежа към просвета и свобода.

Григор Пърличев е пример за вътрешна революция – човек, който доброволно се отказва от по-удобен път в живота, за да последва съвестта си. Превежда Омир, пише поезия, учи, вдъхновява. И макар сам да пише, че „в живота му има много падения“, неговото име днес стои гордо на фасадите на нашите улици – като напомняне, че идентичността се носи не по рождение, а с избор и жертва.

Улици в София, Велико Търново, Русе, Бургас, Пловдив и Петрич носят името му.

Владеел 12 езика: Кой е Георги Бенев и защо улица в Пловдив носи неговото име?

Кой е Артин Гидиков и защо улица в Пловдив носи името му

Кой е Макгахан? И защо улица в Пловдив носи името на американски журналист

Кой е Жан Жорес и защо улица в Пловдив носи неговото име?