Продължаваме с рубриката ни с имената на улиците и личностите, които се крият зад тях. Днес ще ви запознаем с Иван Атанасов (Танов) Арабаджията - български националреволюционер от втората половина на XIX век – близък сподвижник на Васил Левски, пратеник на събранието в Оборище, участник в Априлското въстание и Съединението, а след Освобождението – народен представител.

За раждането му съществуват две версии: според по-популярната е от с. Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско; според други хипотези – от Карлово. По-малък брат е на революционера Петър Арабаджията. След 1865 г. се заселва в с. Царацово край Пловдив, където дълги години работи по занаята си – арабаджия (коларо-железар). Тъкмо този занаят и мрежата от познанства около него му дават прикритие и свобода на движение, за да помага на революционното дело.

Иван Арабаджията става един от най-преданите сподвижници на Васил Левски. Укрива Апостола в дома си и го придружава при изграждането на комитети на Вътрешната революционна организация из Пловдивско. Паралелно е сред дейните дейци на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в региона и поема отговорни поръчения. След гибелта на Левски не изоставя борбата и продължава да служи на делото с постоянство и решителност.

Като представител на революционния комитет в Царацово Иван Арабаджията присъства на историческото събрание в Оборище, където се утвърждава планът за общонародно въстание. След избухването на Априлското въстание организира чета в селото. Заловен е от властите, подложен на тежки изтезания в продължение на месеци и по-късно освободен. Преживяното не го сломява – напротив, укрепва авторитета му сред съмишлениците.

След 1878 г. Иван Арабаджията се ползва с висок авторитет в Пловдивско. През 1885 г. участва в Съединението на Княжество България с Източна Румелия като предводител на малка чета. Политическата му активност е естествено продължение на революционния път: избиран е за народен представител в Четвъртото, Петото и Шестото Обикновено народно събрание, където защитава каузите на свободата и гражданското устройство.

Иван Арабаджията съчетава практичността на занаята си с твърд характер и дисциплина – качества, които го правят надежден организатор и сподвижник. Делото му свързва комитската мрежа на Левски с масовите акции на 1876 г., а по-късно – с държавното строителство след Съединението.

Името му остава сред онези „невидими“ опори на националноосвободителното движение – хората, които не търсят славата, но без чиято преданост историята ни би изглеждала различно. Името му днес носят улици в София и Пловдив.