Петър Парчевич. Най-вероятно сте чували това име, защото освен улици в различни градове в страната, същото име имат и училища, както и квартал в град Раковски. Но знаете ли кой е Петър Парчевич? Разказваме ви за него в рубриката ни с имената на улиците.
Петър Михайлов Парчевич (1612–1674) е една от най-значимите фигури в ранната българска борба за освобождение по време на османското владичество. Свещеник, дипломат, архиепископ и едно от водещите лица на Чипровската дипломатическа мисия, Парчевич посветил живота си на една цел – да издейства международна подкрепа за освобождението на България.
Парчевич е роден през 1612 г. в Чипровци, в стария род Кнежевичи–Парчевичи, за който се смята, че има корени от Босна. Семейството е част от българската католическа аристокрация, активно участвала в духовния и обществен живот на региона.
Още на 11-годишна възраст е изпратен да учи в Италия – първо в град Лорето, а по-късно в Рим. Там през 1637 г. завършва висше образование с отличен успех и получава титлата доктор по богословие и каноническо право – изключително рядко постижение за времето. Парчевич владеел латински, гръцки, италиански, влашки и арменски.
След завръщането си в България е ръкоположен за свещеник от архиепископ Петър Богдан. Малко по-късно заминава за Влашко, където става секретар на епископ Марко Бандулович. Този пост му позволява да пътува в земи, населени с православни и католически българи – от Молдова и Добруджа до Североизточна България.
Когато през 1644 г. Османската империя започва война срещу Венеция, сред българите назрява идея за въстание. Петър Парчевич се включва активно в съзаклятието за организиране на международна подкрепа. Това поставя началото на неговите многобройни дипломатически мисии в европейските столици.
-
1646–1649 г. – Венеция, Полша, Влашко
Парчевич се среща с дожа на Венеция, а по-късно и с полско-литовския крал Владислав IV. Българите обещават подкрепа от 40-хилядна войска, ако Западът помогне за въстание. Смъртта на краля обаче проваля плановете. -
1656 г. – назначение за архиепископ
Папа Александър VII назначава Парчевич за Марцианополски архиепископ – признание за неговата роля и авторитет. -
1657 г. – Западна Европа и Украйна
Парчевич получава кралско пълномощно от императора на Хабсбургската монархия Фердинанд III, както и благородническа титла и право на фамилен герб. Той предприема мисия до украинския хетман Богдан Хмелницки, в опит да включи казаците в бъдеща коалиция срещу османците.
За съжаление, болест и политически промени осуетяват постигането на конкретна военна намеса.
След изтощителните мисии и многогодишни дипломатически усилия здравето му се влошава. През 1661 г. е отстранен от архиепископския пост и приема скромна служба в Оломоуц, но продължава да работи за каузата. През 1668 г. получава баронска титла от император Леополд I и е назначен за апостолически викарий на Молдова.
Умира на 23 юли 1674 г. в Рим. Погребан е в базиликата „Сан Андреа дела Фрате“, където днес има барелеф с надпис от името на българския народ.
Макар да не успява лично да постигне въоръжена подкрепа от европейските сили, усилията на Петър Парчевич поставят основата на идеята за българско национално освобождение. Неговата дейност, наред с тази на архиепископ Петър Богдан и Франческо Соимирович, е начало на Българското национално Възраждане.
Днес името му носят:
-
квартал в град Раковски,
-
училища в Пловдив, Раковски и Чипровци,
-
улици в София, Стара Загора, Пловдив, Ямбол, Шумен и др.,
-
рид в Антарктида,
-
паметници и барелефи в България и Рим.
