Откритието на инсулина е резултат от няколко изследователски усилия, но клиничното приложение и спасяването на човешки живот се свързват основно с екип от Университета в Торонто в началото на 1922 г.

Кой стои зад откритието

Фредерик Бантинг (Frederick Banting) и Чарлз Бест (Charles Best) са основните изследователи, изолирали активна субстанция от панкреаса, която понижава нивото на кръвната захар. Работата им е проведена в лабораторията на Университета в Торонто през 1921–1922 г.

Джон Маклеод, ръководител на отдела, предоставя оборудване, лабораторна база и методологична подкрепа; именно той и Бантинг получават Нобелова награда за физиология или медицина през 1923 г. (Бантинг споделя част от наградата с Бест).
Джеймс Колип е биохимикът, който доразвива и пречиства панкреатичния екстракт до форма, подходяща за клинична употреба — това е ключово за успешните последващи инжекции при пациенти.

Първото прилагане на панкреатичен екстракт при човек се извършва в Торонто през януари 1922 г.. Пионерът в клиничната употреба е екипът на Бантинг и Бест.

Първият пациент, на когото е приложен екстрактът, е Леонард Томпсън, 14-годишно момче с тежък захарен диабет. Първата инжекция е направена на 11 януари 1922 г. — тогава използваният (по-груб) екстракт е дал ограничен ефект и е причинил местни усложнения. След доразработване и пречистване на екстракта от Джеймс Колип, втора инжекция на Томпсън на 23 януари 1922 г. води до драматично подобрение и се счита за първия категорично успешен клиничен случай.
Оттогава инсулинът започва постепенно да се прилага и усъвършенства, което за кратко време превръща диабета от фатална в хронично контролируема болест.

Преди изследванията в Торонто други учени също са работили върху панкреатични извлеци и ролята на панкреаса в захарния метаболизъм. Сред тях е румънският физиолог Николае Паулеску, който през 1916–1921 г. публикува резултати за „панкреатичен екстракт“ (панкреин) с хипогликемично действие в животински модели. Въпреки това, първото категорично успешно и широко приложимо лечение на човек с пречистен екстракт и последващото внедряване в клиничната практика са свързани с екипа в Торонто през януари 1922 г.

Откриването и клиничното въвеждане на инсулина са сред най-значимите постижения в медицината през XX век. Те превръщат диабета от почти винаги фатално заболяване в състояние, което може да се контролира с лечение, спасяват милиони животи и поставят основите на модерната диабетология.