В поредицата за имената на улиците днес обръщаме внимание на още едно малко познато, но значимо име от българската история – Стойчо Стефанов Мошанов, понякога срещан и като Стойчо Мушанов. Улици, носещи неговото име, се намират в столичния квартал „Люлин“, както и в град Пловдив.

Стойчо Мошанов е роден през 1892 г. в Дряново. Той произхожда от уважавано семейство с утвърдени обществени позиции – племенник е на генерал Илия Каблешков и на видния политик и адвокат Никола Мушанов. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс, Франция, след което участва в Балканската война.

Още в началото на 20-те години на XX век Стойчо Мошанов се включва активно в политическия живот на страната. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия, а в периода 1920 – 1923 г. се присъединява към Военната лига и масонските ложи.

Политическата му кариера преминава през различни периоди, като за кратко – едва осем дни – заема поста министър на финансите в правителството на Андрей Тошев. Въпреки краткия мандат, той оставя следа с усилията си в усложнената политическа обстановка на страната.

В периода 1938 – 1939 г. е избран за председател на 24-тото Обикновено народно събрание. По време на Втората световна война остава в рамките на легалната опозиция, като открито се противопоставя на управляващите. Въпреки това се дистанцира от Отечествения фронт и от неговите въоръжени действия.

На 8 август 1944 г., в един от най-напрегнатите моменти за България, министър-председателят Иван Багрянов изпраща Стойчо Мошанов на дипломатическа мисия в Турция, където той се среща с британския посланик Хюгесън. Целта е проучване на възможностите за излизане на България от войната и предотвратяване на съветска инвазия.

В края на август се завръща в България, но още на 30 август заминава за Кайро, където се намира средиземноморското командване на съюзниците. Опитът обаче не дава резултат – само дни по-късно, Съветският съюз обявява война на България.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., Мошанов остава под наблюдение от новата власт заради принадлежността си към Демократическата партия. На 26 октомври 1947 г. е интерниран в Търговище.

На 27 април 1954 г. е осъден заедно с друг демократ – Методи Янчулев – на 40 месеца затвор. Обвиненията са, че са съдействали за преследването на антифашисти преди 9 септември. По настояване на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 г. е увеличена на 12 години.

Стойчо Мошанов умира на 10 януари 1975 г. в София. След края на комунистическия режим името му остава в сянка, въпреки активната му роля в опитите за дипломатически изход от Втората световна война и участието му в демократичния политически живот на Третото българско царство.

Днес неговото име продължава да живее чрез улици в София и Пловдив – малък, но значим знак на признание за човек, опитал се да служи на България в едни от най-бурните години на XX век.