Продължаваме с рубриката ни за улиците и хората, на които са кръстени. Днес ще разгледаме Вито Позитано. Неговото име носи централна софийска уличка, на която е разположена централата на Българската социалистическа партия, както и Съдебната палата  и Богословския факултет на СУ.

Кой е той?

Малцина чужденци са оставили такава силна и трайна следа в българската история, както Вито Позитано – италиански дипломат. Той е една от знаковите фигури, допринесли за спасяването на българската столица от унищожение по време на Руско-турската война от 1877–1878 г.

Роден на 2 октомври 1833 г. в град Бари, в тогавашното Кралство на двете Сицилии, Виторио Позитано – наричан Вито – започва кариерата си в армията. Участва в борбата срещу разбойничеството и достига чин капитан. След военната си служба се присъединява към пожарната команда в Бари, а според някои източници е бил и гарибалдиец – доброволец в движението за обединение на Италия под ръководството на Джузепе Гарибалди.

След обединението на Италия през 1863 г., Позитано започва дипломатическа кариера. Първоначално работи като дипломатически агент в Триест, тогава част от Австрия, а по-късно заема консулски постове в ключови точки на Османската империя – Корфу, Малта, Алжир, Цариград.

През 1876 г. Вито Позитано е назначен за вицеконсул в София. Година по-късно, когато руските войски под командването на генерал Йосиф Гурко се приближават към града, османската администрация започва да се изтегля. В този критичен момент, когато съществува реална опасност София да бъде опожарена от отстъпващите турски части, Позитано, заедно с френския вицеконсул Леандър Леге и австро-унгарския Йозеф Валдхард, отказва да напусне града.

С това свое действие тримата дипломати на практика предотвратяват разрушаването на града. След напускането на османците, Позитано проявява невероятна инициативност: организира доброволчески въоръжени отряди, които се борят с мародерски банди, както и пожарни команди за гасене на пожари.

За своята храброст и активна роля в спасяването на София, Вито Позитано е удостоен с руски орден, а на 20 декември 1878 г. е обявен за почетен гражданин на София – едно от първите такива признания в историята на града.

След мисията си в България, Позитано продължава дипломатическата си кариера като консул в Дамаск (1881 г.), а по-късно – в Йокохама, Япония. Там, далеч от родината и от Балканите, Вито Позитано умира на 26 ноември 1886 г.

Името на Вито Позитано остава завинаги свързано със София. Днес една от централните улици в града носи неговото име, както и улица в родния му град Бари. На фасадата на сградата на улица „Вито Позитано“ в София може да се види паметна плоча, напомняща за италианеца, който с гражданска смелост и дипломатически такт помогна да бъде запазен градът, който скоро щеше да стане столица на свободна България.

Улицата на негово име се простира от ул. „Леге“ до улиците „Алеко Тунджата“ и „Антон“ в ж.к. „Разсадника-Коньовица“. Пресича се в центъра с основния булевард „Христо Ботев“. Почти по цялото ѝ протежение успоредно на нея върви основният булевард „Александър Стамболийски“.