Днес ще надскочим обичайната рамка на имената на улици и ще се насочим към цели населени места – защото историята ни отвежда при Клара Ешкенази, на чието име е наречено едно малко пловдивско село.

Клара Аврам Ешкенази, известна с партизанското си име Искра, е една от храбрите жени, вписали се със саможертва в историята на Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война. Родена на 12 ноември 1922 г. в Чирпан, тя е българска гражданка от еврейски произход, чието дело надживява краткия ѝ живот.

Още в юношеските си години Клара проявява остро чувство за справедливост и социална ангажираност. През 1938 г., едва на 16, се присъединява към Работническия младежки съюз (РМС), като бързо се утвърждава като ръководител на ремсовата група в родния си град. През 1941 г., вече в Пловдив, тя става член на Българската работническа партия и поема отговорната роля на партиен куриер между Пловдив и Чирпан.

След арест през есента на 1941 г., подложена на тежки изтезания, Клара запазва мълчание и не предава съратниците си. Освободена поради липса на доказателства, тя продължава борбата. През 1943 г., след провал в организацията, минава в нелегалност и се присъединява към въоръжената съпротива — като партизанка в чета „Райчо Кирков“ от Втора родопска бригада „Васил Коларов“. От този момент тя приема новото си име – Искра – символично за нейния дух, решителност и отдаденост на каузата.

Финалът на нейната история е трагичен, но героичен. На 3 септември 1944 г., в Новаковския балкан, част от нейната бригада попада в обкръжение от няколкохилядна армейска и жандармерийска сила. В опит да се измъкнат, Клара и още 16 бойци попадат в засада. Там, край село Попово (днес Искра), тя загива, разкъсана от бомба — само броени дни преди края на войната.

Героизмът на Клара Ешкенази не е забравен. През 1950 г. селото, в чието землище загива, е преименувано на село Искра в нейна чест. Там е издигнат и паметник. В родния ѝ Чирпан една от улиците носи името ѝ — като скромен, но вечен знак на признателност.

Клара Ешкенази остава в историята като символ на смелост, непоколебимост и вяра, че свободата и справедливостта заслужават всяка жертва.