Санае Такаичи стана първата жена министър-председател на Япония. Тя е известна със своята любов към барабаните, хевиметъла и групи като Iron Maiden и Deep Purple, както и с интереса си към моторите, конните надбягвания и спорта. Често носи сини костюми в знак на почит към своя идол — британския премиер Маргарет Тачър. На 64 години Такаичи е лидер на доминираната от мъже Либерално-демократическа партия, но не се поддава на стереотипите за ролята на жените в политиката. В миналото тя е споделяла, че японските жени срещат сериозни предизвикателства в политическия живот. Въпреки че изразява резерви относно зависимостта на Япония от САЩ, тя заявява готовност за тясно сътрудничество с президента Доналд Тръмп.

Докато повечето японски политици произхождат от богати семейства, Такаичи израства в скромен дом близо до древната столица Нара. Майка ѝ работи в полицията, а баща ѝ — във фабрика за автомобилни части. Още като дете тя проявява състрадание и помага на съученици, които са изолирани от групата. В биографията си споделя, че майка ѝ я съветвала да бъде като „пурпурна роза“ — едновременно нежна и силна, готова да се защити от злото.

Родителите ѝ настояват да учи в държавния университет „Кобе“, вместо в частно учебно заведение в Токио, за да спестят пари за образованието на брат ѝ. След завършването си тя постъпва в Института за управление и мениджмънт „Мацушита“, а по-късно заминава за САЩ, където стажува в офиса на конгресмен Патриша Шрьодер от Колорадо — демократ и феминистка. По време на престоя си във Вашингтон тя става почитател на фъстъченото масло. След завръщането си в Япония работи като телевизионен водещ.

Политическата ѝ кариера започва през 1993 г., когато печели изборите за парламент като независим кандидат от Нара. В предизборната си кампания тя говори за нуждата от реформи. Баща ѝ дори използва пенсионните си спестявания, за да финансира кампанията ѝ. В парламента Такаичи често е изолирана от мъжете-депутати, които провеждат срещи на места, забранени за жени. Там обаче тя изгражда близко сътрудничество с Шиндзо Абе, с когото споделя националистически възгледи. Когато Абе става премиер през 2006 г., я назначава в кабинета си, а по време на втория си мандат през 2012 г. я преназначава.

През 2021 г. Такаичи се опитва да убеди Абе да се кандидатира отново, но той отказва и я подкрепя в надпреварата за лидер на партията, наричайки я „истинската звезда на консерваторите“. Година по-късно Абе е убит, което я разтърсва дълбоко. Тя споделя, че никога не се е чувствала толкова потисната, но решава да продължи делото му.

След оставката на Шигеру Ишиба през септември Такаичи поема лидерството на Либерално-демократическата партия, след като побеждава четирима мъже благодарение на силната подкрепа на партийните членове. Така тя става първата жена премиер на Япония. Това се случва след коалиционно споразумение между ЛДП и дясната Японска партия за иновации „Ишин“.

В личен план Такаичи се омъжва за своя колега Таку Ямамото през 2004 г. Двамата нямат общи деца, но тя осиновява трите му деца от предишен брак. Развеждат се през 2017 г. поради различия в политическите възгледи, но през 2021 г. се женят отново. Сега тя има четирима внуци. След гинекологична операция Такаичи осъзнава, че няма да може да има свои деца, и открито говори за трудностите на жените, изправени пред подобни проблеми.

През 2025 г. съпругът ѝ претърпява мозъчен инсулт, след който остава частично парализиран, а тя се грижи за него като негов настойник. Такаичи продължава да бъде символ на сила и постоянство, доказвайки, че дори в традиционно мъжка среда една жена може да достигне върха на политическата власт в Япония.