Случвало ли ви се е да сте напълно сити, току-що вечеряли и вече да нямате никакво място в стомаха, но нещо да ви гложди отвътре и да ви кара да искате още и още?

Някога питали ли сте се как "само ще опитам" прераства в сюжет като от френско-италианския трагикомичен филм "Голямото плюскане"? Защо не можем да контролираме лакомството си особено към сладките и мазните храни?

Оказва се, че зад всичко това стои солидно научно обяснение и противно на повечето предположения, то не е толкова свързано със съвременната ни масова култура, колкото с начина, по който някога древният човек е живял. Става ясно, че голяма част от човешкото поведение в наши дни всъщност се е формирало доста отдавна и за да можем да разберем какво ни кара да се тъпчем толкова, трябва да превъртим хронологичната лента много години назад.

Знаем, че през последните 200 години повечето хора на планетата получават прехраната си като офис служители, чиновници и градски работници, които не произвеждат сами храната си и имат бърз и лесен достъп до нея. В предхождащите ги 10 000 години пък по-големият процент от човечеството преживява като земеделци. Целият този привидно дълъг период обаче е като едно секундно мигване на окото в сравнение с десетките хиляди години на лов и събирачество, с което се занимавали предците ни. Еволюционните психолози смятат, че точно този огромен отрязък от време изглежда все още оказва влияние на ежедневието ни и създава множество проблеми като склонността към преяждане и съответно бича на наднорменото тегло.

Причината е, че много от нашите социални и психологически характеристики са били формирани още тогава и нашите мозъци и съзнание все още са адаптирани към този начин на живот. Затова голяма част от сегашните ни конфликти, хранителни и сексуални навици са всъщност резултат от злощастния сблъсък на умовете ни на ловци събирачи и постиндустриалната среда на презадоволеност, в която живеем. Ние просто не сме готови за нея, защото подсъзнателно още обитаваме света на ловците събирачи. Но как изглеждал той?

Ловците събирачи населявали саваната и горите и както подсказва самото им име, прекарвали ежедневието си по доста по-различен начин от нас. Живеели щастлив живот без много раздори , без много работа и нямали особени поводи за военни конфликти. Ролите в семейството и труда били ясно разпределени – жените се грижели за дома и събирали растения и билки, а мъжете ловували и на никого не му и минавало през ума да иска да се бърка в задълженията на другия. Имало само един проблем – често се случвало мъжката част от групата да се връща с празни ръце след улова, определени храни да липсват или пък да има дълги периоди, в които запасите изобщо не достигали.

Рядкост в горите и саваните например били сладките храни. Жените събирачки нямали привилегията да си похапват шоколад и думата десерт все още не съществувала в речниците им. Всъщност типичният събирач от преди 30 000 имал достъп само до един вид сладка храна – зрелите плодове. Затова ако на някоя обезумяла за сладко жена й се случело да попадне на отрупано със зрели смокини дръвче, най-нормалната и рационална реакция тогава щяла да бъде да изяде колкото може повече от тях – и то на място. Защото знае ли се кога пак ще има шанса да й се услади животът. Освен това яденето трябвало да се случи бързо, защото всеки момент можело да се появи местната бабуинска банда и да й отмъкне ценното съкровище. Общо взето, когато видели висококалорична храна, древните хора чисто инстинктивно се нахвърляли върху нея, тъкмо защото се откривала само на големи промеждутъци от време.

Големи мъки в това отношение спохождали хората и когато настъпела тежка зима. Тогава източниците на калории значително намалявали и те трябвало да съхранят колкото се може повече телесни мазнини, за да издържат през студения сезон. Тази способност помогната за оцеляването на нашия вид в продължение на години. За съжаление обаче точно това е и причината, поради която телата ни развили механизми, които ни затрудняват да отслабнем, като защитна мярка за периодите на глад. Все пак от еволюционна гледна точка наднорменото тегло представлявало много по-малка заплаха за оцеляването на нашия вид, отколкото недостатъчното тегло.

Това е и причината всяка есен, когато времето стане студено и слънцето залязва в късния следобед, да ни обзема все по-силно желание да нападаме висококалорични храни. Нашият подсъзнателен стремеж към увеличаване на запасите от телесни мазнини и напълняване е по-силен през есента и зимата, просто защото в далечното минало храната била оскъдна.

Това неконтролируемо поведение е заложено дълбоко в нашите ДНК още от тогава. Според ново проучване на изследователи от Университета в Ексетър "все още няма еволюционен механизъм, който да ни помогне да преодолеем примамката на сладка, мазна и нездравословна храна и да избегнем наднорменото тегло по разбираеми и разумни причини".

Дори отдавна да сме се сгушили между сигурните стени на апартамента, плувайки в изобилие от хладилници, пълни с храни, нашите мозъци все още си мислят, че са в саваната – и колкото и да се опитвате няма как да им докажете обратното. Затова, ако следващия път с пълна готовност ометете цяла купа сладолед и да я полеете със студена чаша кола, не се притеснявайте – просто обвинете еволюцията.