Това ястие е синоним на Чикаго, въпреки че няма много общо със своя любим по целия свят "прародител" - италианската пица.

Дебелият блат тесто на чикагската пица, покрит със слоеве разтопена моцарела и гъст доматен сос, е идеалната подкрепа срещу дългите и студени зими в града, биха казали местните. Не всички обаче я обожават. „Пицата от Чикаго не само не е по-добра от нюйоркската пица, тя изобщо не е пица. Това е ш*бан гювеч!“, възкликна веднъж комикът Джон Стюарт в шоуто си The Daily Show.

И наистина – за почитателите на тънките парчета от Ню Йорк или на финия неаполитански стил, чикагското лакомство може да изглежда прекалено тежко, прилично повече на солен пай. 

Според легендата, разпространена от Pizzeria Uno, нейният основател Айк Сюел измислил чикагската пица през 1943 г., но историкът на пицата Питър Регас оспорва това. По думите му истинският създател е Рик Рикардо, който поел заведението на 29 East Ohio Street и експериментирал с пещ и чугунени тави, създавайки първия вариант на дийп диш пица.

Първоначалната рецепта била по-ниска и се правела със стандартно тесто, а днешният по-плътен блат се появил през 50-те години благодарение на готвачката Алис Мей Редмънд. След смъртта на Рикардо ресторантът преминал изцяло под управлението на Сюел, който по-късно продал бизнеса, а историята била опростена така, че именно той да остане в историята като „изобретателят“ на чикагската пица.

Каква е рецептата?

Рецептите за тесто, гарнитури и сосове се различават в различните пицарии, но за всяка пица е нужна  чугунена тава, намазана с мазнина. Тя се покрива  с тесто, намазано със зехтин или масло. След това следват моцарела, добавят се топинги, а най-отгоре се разполага слой доматен сос.

Оригиналната пица на Uno съдържала само сирене и домати, но днес наденицата е един от най-популярните пълнежи в Чикаго.

С течение на времето се появили и разновидности.

Първата рецепта за домашно приготвяне се появила още през 1945 г. в архивите на Chicago Tribune. Въпреки това повечето жители на Чикаго продължават да предпочитат да си я поръчват от пицарията на квартала – там, където дийп диш е не просто храна, а местна кулинарна традиция.