Какво да правим, когато нищо не ни се прави. Ама съвсем нищо. Познато ли ви е това състояние? Някои хора непрекъснато са в него и това означава, че мозъкът им постоянно работи. Да, точно така – мозъчната им активност е толкова активна, че не му стигат силите за действия.

Това твърдят учените от Оксфордкия университет след като разгледали внимателно мозък на мързеливите и безинициативните хора с помощта на ядрено-магнитен резонанс, като по време на изследването помолили участниците да направят едно по-сложно и едно по-малко сложно действие.

Не е учудващо, че хората избирали по-малко натоварващото действие. Но учените били изумени, когато видели, че мозъкът на тези хора „кипял“ от активност в премоторните отдели на мозъчната кора, там където се планират бъдещите действия.

При взимането на решения активността на този участък на мозъка била много по-висока у апатичните хора, в сравнение с енергичните. Тя (активността) била толкова голяма, че самият процес на взимане на решение поглъщал цялата енергия, която не достигала за осъществяването на намеренията в действия.

Явно при хората с понижена мотивация (може би не при всички) в мазъка им има проблеми с „винтчетата“. Участъците, отговарящи за взимането на решения не при тях не работят ефективно, губейки 1/5 от цялата енергия, която е необходима за работата на мозъка. Затова за сивите клетки да се предприеме действие е невероятно усилие. Откритето на учените сваля вината от мнозина за техните слабости. Ето нещо оправдаващо и онези, които непрекъснато закъсняват.

Нещо за вечно закъсняващите

Проблемът със закъсненията нанася на САЩ щети в размера на 90 млрд. Долара годишно. Отделно самите закъсняващи съвсем не се чувстват добре.

Кой обикновено закъснява? Според психолозите това са хора от поведенчески тип В. Тези хора най-добре могат да бъдат описани, като се сравнят с другите от поведенчески тип А, които живеят в състояние на непрекъснат стрес, непрекъснато бързат, често са склонни към съперничество и амбициозност, настроени са враждебно към останалите и виждат заплаха в заобикалящия ги свят.

Хората от поведенчески тип В нямат такива качества. Това е в тяхна полза, независимо от работата, с която се занимават. Доказано е, че до 70-годишна възраст те са по-малко застрашени от инфаркт. Освен това те са по-склонни към изпълняването на повече задачи, ценят повече отношенията с останалите, отколкото поставените им цели и... по-често закъсняват.

Поведенческият тип се определя в по-голямата си част от наследствеността, а не от възпитанието. Т.е. Навикът за закъснение ни е в кръвта и е трудно да бъде изкоренен.