Новo изследване на невролози от Университета в Кеймбридж показва, че човешкият мозък не се развива плавно от раждането до старостта, а претърпява четири отчетливи „трансформации“ в начина, по който е свързан. Според учените мозъчната ни „окабеляване“ се пренарежда рязко около 9, 32, 66 и 83 години.

„Това е първото проучване, което описва основните фази в организацията на мозъчните връзки през целия живот“, казва д-р Алекса Моусли от MRC Cognition and Brain Sciences Unit. „Тези етапи ни помагат да разберем периодите, в които мозъкът е най-силен – или най-уязвим.“

Изследователите анализирали ЯМР-скенери на 4216 души на възраст от раждането до 90 години. С помощта на алгоритъм те проследили как се променя топологията на мозъчната мрежа и открили ясно изразени „точки на пречупване“ – моменти, когато мозъчната архитектура променя траекторията си.

Проучването очертава пет големи етапа:

• Детство (0–9 г.) – масивно подрязване на синапси и бърз растеж на бялото вещество.
• Юношество и ранна зрялост (9–32 г.) – връзките стават по-ефективни, мозъкът достига пик на интеграция.
• Зряла възраст (32–66 г.) – стабилизация, по-силна специализация по области.
• Ранно стареене (66–83 г.) – намаляване на свързаността и по-самостоятелни мозъчни модули.
• Късно стареене (83–90 г.) – зависимост от малко на брой ключови „хъбове“ за обработка на информация.

Особено значим е повратният момент около 32 години, когато мозъчната интеграция достига своя пик и започва постепенно да отслабва – откритие, което според учените ясно показва, че неврологичният край на „юношеството“ идва много по-късно от социалните представи.

След 66 години разграждането на бялото вещество засилва риска от заболявания като деменция, тъй като понижената свързаност прави мозъка по-уязвим. След 83-годишна възраст мозъкът започва да разчита на ограничен брой региони, които поемат основния „трафик“ от информация.

Според съавтора проф. Дънкан Астл тези повратни моменти обясняват защо много психични разстройства, когнитивни затруднения и невродегенеративни заболявания се проявяват именно в периоди на структурно пренареждане. Д-р Катя Рубия от King’s College London отбелязва, че картографирането на „нормалните“ промени може да помогне за ранно разпознаване на отклонения при психични заболявания.

Учените подчертават, че техният анализ е направен върху предимно бяла и невротипична група, което означава, че точната възраст на мозъчните „епохи“ може да варира при различни култури и среди.

Превод: GlasNews.bg