Мравките са широко известни със своето високо организирано социално поведение и отдавна вдъхновяват учените за нови изследвания. По-специално вниманието им беше привлечено от прости решения на сложни проблеми, сега учените смятат, че мравките са в състояние да помогнат на хората да разрешат един от най-неотложните проблеми на съвременния свят - задръстванията.

В ново проучване, публикувано в PHYS.org, двама професори от университета в Тренто се фокусират върху разбирането на поведението на мравките - учените се опитват да разберат как насекомите успяват да се движат по подреден начин, без спирания и прекъсвания, дори в големи количества.

Според Марко Гериери, професор, специализиращ пътна и железопътна инфраструктура в катедрата по гражданско и екологично инженерство, и съавтор на изследването, мравките са едни от малкото видове на Земята, които могат да се справят с двупосочния трафик, подобен на този по градски улици и кръстовища. Но за разлика от хората, мравките успяват да се движат гладко и без задръствания.

По време на изследването учените наблюдават 30-сантиметрова следа от мравка, което е еквивалентно на 100 дължини на тялото на всяка мравка. Екипът анализира кадрите с помощта на алгоритми за обучение и проследява движенията на отделните индивиди, картографирайки техните траектории, скорости, потоци и плътности.

Известно е, че мравките следват следи от феромони, маркирани от мравката водач. Насекомите се движат в колони с малки пропуски и без изпреварване. Според професор Хериери тази тактика вероятно би могла да бъде полезна и при хората, пише AutoMedia.

Екипът вярва, че бъдещите системи за трафик на автономни превозни средства могат да бъдат вдъхновени от поведението на мравките. Учените също смятат, че подобно на мравките, които комуникират с помощта на феромони, свързаните и автоматизирани превозни средства в бъдеще вероятно биха могли да използват напреднали комуникационни технологии, за да комуникират помежду си и да управляват пътната инфраструктура.

Предполага се, че подобен подход може да помогне на учените да формират координирани конвои, движещи се с висока скорост в тясно разположени успоредни ленти. Авторите на изследването смятат, че това може да подобри ефективността на движението по пътищата и също така е вероятно да помогне за намаляване на вредните емисии.