Както растителната, така и животинската диета подпомагат еднакво мускулния растеж по време на тренировки с тежести, когато приемът на протеин е адекватен.

Ново изследване разглежда как синтезът на мускулни протеини реагира на деветдневна диета в комбинация със силови тренировки, като поставя три основни въпроса:

· Има ли значение източникът на протеина – растителен или животински – за натрупването на мускули?

· Има ли значение дали приемът на протеин е равномерно разпределен през деня?

· И оказва ли влияние умерен, но достатъчен дневен прием на протеин върху тези резултати?

Според изследователите отговорът на трите въпроса е „не“.

Резултатите са публикувани в списанието Medicine and Science in Sports and Exercise.

„Отдавна съществува убеждението – или това, което може да се нарече настояща догма – че животинските протеини са по-добри, особено що се отнася до изграждането на мускули“, казва професорът по здраве и кинезиология в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн Никълъс Бърд, който ръководи изследването заедно с бившия си докторант Андрю Аскоу. Това убеждение се основава на предишни проучвания, които показват, че едно хранене с животински протеин стимулира мускулния протеинов синтез повече от веганско хранене. „Затова нашата първоначална хипотеза, базирана на тези предишни данни, беше, че хранителен режим, базиран на животински продукти, ще бъде по-ефективен за поддържане на мускулния растеж“, казва Бърд.

Но измерванията, направени след едно хранене, не отразяват ефекта от продължителна, балансирана веган диета, добавя той.

Едно по-ранно клинично изпитване е изследвало мускулната реакция при вегани и всеядни, които са следвали лабораторно контролирана диета и са тренирали с тежести в продължение на 10 седмици. Това изследване не открива съществени разлики в синтеза на мускулни протеини с времето. Въпреки това, участниците са приемали между 1.6 и 1.8 грама протеин на килограм телесно тегло на ден – много повече от необходимото за оптимизиране на мускулния синтез и изграждане на мускули чрез тренировки, отбелязва Бърд. Освен това, веганската група получава по-голямата част от растителния протеин чрез хранителни добавки – нещо, което не отразява реалното хранене на повечето вегани, допълва той.

Бърд и колегите му искали да разберат дали редовната консумация на разнообразна веганска или месна диета с пълноценни храни – а не просто еднократно хранене или прием на протеин от ограничени източници – би повлияла на скоростта на синтеза на мускулен протеин с течение на времето. Те също така искали да тестват хипотезата, че умерен прием на протеин – в диапазона от 1.1 до 1.2 грама на килограм телесно тегло на ден – трябва да бъде разпределен равномерно през деня, за да се максимизира мускулният растеж.

Предишно проучване в лабораторията на Бърд е установило, че приемът на протеин в количества над 1.1 г/кг дневно не води до допълнително увеличение на скоростта на мускулния синтез при тренировки с тежести. Това количество протеин също така е по-близко до типичната американска диета, а изследването на реалните хранителни навици на хората е важно, добавя той.

Как е проведен експериментът
За новото изследване екипът на Бърд набира 40 здрави, физически активни възрастни на възраст между 20 и 40 години. Участниците първо преминават през седемдневна „адаптационна диета“, за да се уеднакви хранителният им статус преди клиничния експеримент. След това са разпределени на случаен принцип към веганска или всеядна диета. Изследователският екип предоставя всички ястия – част от тях се консумират в лабораторията, но повечето у дома.

Около 70% от протеина в диетата на всеядната група идва от животински източници: говеждо, свинско, пиле, млечни продукти и яйца. Веганската диета е балансирана така, че да осигурява пълен аминокиселинен профил и участниците да приемат пълноценни протеини.

И веганската, и всеядната група са допълнително разделени на две подгрупи: едните приемат приблизително равни количества протеин с трите основни хранения, а другите – разпределят протеина в пет хранения през деня, като по-голямата част се консумира в по-късните часове.

Всички участници извършват силови тренировки в лабораторията на всеки три дни. Те също така носят акселерометри, за да се следи нивото им на физическа активност извън лабораторията. „Смяташе се, че е по-добре да се осигурява равномерно и постоянно постъпване на хранителни вещества през целия ден“, казва той. „Аз също мислех, че ако приемаш протеин с по-ниско качество – по отношение на смилаемост и аминокиселинен състав – разпределението му през деня може би ще има значение. И изненадващо, показахме, че няма значение.“

Сега, казва Бърд, ако някой го попита какъв е най-добрият вид храна за изграждане на мускули, той ще отговори:
„Това е храната, която слагаш в устата си след тренировка. Докато приемаш достатъчно висококачествен протеин с храната си, наистина няма значение откъде точно идва.“

Проследяване на синтеза на протеин в реално време
Всеки ден участниците пият т.нар. „тежка вода“, обогатена с деутерий – стабилен изотоп на водорода. Деутериевите атоми се „разменят“ с водородните в аминокиселините и ги правят по-тежки, като така служат като маркери, позволяващи на изследователите да проследят включването им в мускулната тъкан, обяснява Бърд. Биопсии от мускулна тъкан на крака са взети в началото и края на изследването.

Бърд първоначално е изненадан, че не се наблюдават разлики в скоростта на мускулния синтез между участниците, консумиращи веганска или всеядна диета. Също така е изненадан, че начинът на разпределение на протеина през деня не оказва влияние върху мускулния растеж, въпреки че предишни изследвания на остри реакции при хранителни интервенции и тренировки с тежести са показвали друго.

Превод: GlasNews.bg