Всеизвестно е, че без храна може да се оцелее около няколко седмици. Гладът е смъртоносен и е сред най-мъчителните начини да се умре. Но ето ви една история за мъж, който е оцелял цели 382 дни без каквато и да е храна. Това е 27-годишният шотландец Ангъс Барбиери.

Няма много информацията по случая, само няколко стари вестника, в които е разказана неговата съдба. Информацията е нещо като доклад, описващ самото преживяване и е публикувана в Postgraduate Medical Journal през 1973 г., от лекарите, следили състоянието му.

В публикациите пише, как година по-рано Барбиери е посетил катедрата по медицина към Royal Infirmary of Dundee, Шотландия, в търсене на помощ.

Към онзи момент той тежал близо 207 кг. Лекарите му препоръчали да не яде нищо, в продължение на няколко дни. Техните очаквания били, че след това бързо ще си възвърне свалените през този период килограми.

Неочаквано дните без храна се увеличавали и Барбиери гладувал цели седмици, решен да продължи програмата.

Всичко звучало твърде рисковано. Дори 40-дневните пости се смятат за опасни. Той обаче твърдо бил решен да достигне "идеалното тегло" – 82 килограма. Затова продължавал.

За изненада на лекарите, Барбиери прекарвал по-голямата част от времето във вкъщи. Посещавал болницата за редовните прегледи и понякога оставал през нощта за наблюдение.

Медиците редовно тествали нивото на кръвната му захар, като по този начин се уверявали, че не яде нищо. Те били изумени от факта, че мъжът някак си успявал да живее с толкова ниски нива. Така седмиците станали месеци.

По време на гладуването, Барбиери приемал витамини, калий и натриеви добавки. Било му позволено да пие кафе, чай и газирана вода – напитки без калории. Той споделил, че понякога е слагал в кафето си щипка захар или малко мляко в чая, особено в последните няколко седмици на гладуването.

В края на предизвикателството Барбиери се качил на кантара, който показал жадуваните 81 килограма. Пет години по-късно той не наддал много и тежал 89 кг. Което е голямо постижение.

Мъжът споделя, че преди да хапне първото ястие след дългото гладуване, е забравил вкуса на храната. Това първо хапване след поста било закуска от едно сварено яйце, резен хляб с масло и чаша чисто кафе.

"Насладих се изцяло на яйцето. Чувствам се наистина заситен", споделил той на следващия ден пред "Chicago Tribune".

Пределите на човешкото тяло

Гладуването на шотландеца е вероятно най-екстремният пример за гладна диета, регистриран някога.

Най-малко още един човек е изкарал толкова дълго без храна, макар по други причини. Това е Денис Галер Гудуин, който обявил гладна стачка, продължила 385 дни. С акта искал да докаже, че е невинен по обвинения в изнасилване. За да не умре накрая насила бил захранен през тръба.

През 1964 година изследователи публикували проучване за продължителното гладуване. В него се твърдяло, че гладуването може да бъде ефективно лечение на сериозното затлъстяване. Те също са регистрирали пациенти, издържали на дълготраен пост. Един от пациентите им е постил 117 дни, други са изкарали над 200 дни. Макар, че имали и един смъртен случай в периода на захранване.

Тези истории демонстрират необикновената способност на тялото да оцелее само, черпейки от собствените си мастни запаси.

Но както се казва: Не правете това сами у дома! Гладуването е смъртоносна опасност и не може да се предприема без лекарско наблюдение. Привикването към гладуване, както и процеса на захранване след това, са трудни и опасни, дори за абсолютно здрав и издръжлив човек.

Човек не може да оцелее продължително без енергия, която да идва от храната или евентуално от мастните запаси.

Въпреки че лечебното гладуване процъфтява през 60-те и 70-те години на миналия век, лекарите се отказват от този метод, защото е твърде рискован. След период от време тялото изгаря мазнините и мускулите, предизвиква в организма физически промени, които увеличават риска от фатален край.

Дори нискокалоричните диети са опасни за живота, ако тялото не успява да си набави необходимите хранителни вещества. Ограничаването на хранителни вещества е смъртоносно, сочат доклади от аутопсии.

Примерът с Барбиери показва обаче, колко дълго може да изкара един човек без храна, но вероятно ще остане част от рекордите в това отношение.