Водопадът в Датския проток е скрит под арктическите води и с право се счита за най-големия водопад на Земята. Той се простира на 3500 метра и има пряко въздействие върху климата на цялата планета.

Водопадът в Датския проток е океански феномен, чийто мащаб засенчва най-високите водопади на повърхността на нашата планета. Водопадите на сушата обикновено се образуват, когато речна вода пада по стръмни скали, но подводните вулкани се образуват на съвсем различен принцип, пише Daily Galaxy.

Най-големият подводен водопад извира на дълбочина до 3050 метра, където по-студена и по-плътна вода от Северно море попада в Атлантическия океан. Водата се разширява и създава поток от 3,2 милиона кубически метра в секунда.


Водопадът в Датския проток Снимка: NOAA

Водата от водопада в Датския проток преминава през подводен хребет, оставен на морското дъно от ледници през последния ледников период. Този хребет действа като своеобразна точка, от която няма връщане за студената вода на Северно море.

Влиянието на водопада върху климата на Земята вероятно е сравнимо с неговия размер. Факт е, че той премества гъста вода от Северно море към Атлантическия океан.

Този процес поддържа Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която разпределя топлината и хранителните вещества по цялата Земя. Без нея почти всичко на планетата би се променило - от меките зимни температури в Европа до планктона в океаните.

Но учените се опасяват, че с промяната на климата на Земята, потокът на водопада също може да се промени. Изследователите следят отблизо и най-малките промени, тъй като дори те могат да повлияят например на силата и траекторията на ураганите.

Според океанографа Ана Санчес, промени в океанските процеси вече се наблюдават в региони като крайбрежието на Каталуния.

„Добър пример е крайбрежието на Каталуния, където намаляването на броя на студените, ветровити дни през зимата в Лионския залив и северно от каталунското крайбрежие води до отслабване на този океанографски процес, който е от решаващо значение за регулирането на климата и има голямо въздействие върху дълбоководните екосистеми“, казва океанографът.

Тъй като затоплящите се арктически води влияят върху солеността и температурните разлики, които задвижват теченията, някога постоянният поток в Датския проток може да започне да се забавя или променя, което да доведе до значителни промени в динамиката на океана.