В североизточната част на Казахстан има езеро, което е истинско свидетелство за опасното наследство на Студената война. Това езеро, известно като Чаган, се намира в рядко населена, скалиста местност близо до град Семей (бивш Семипалатинск). На пръв поглед езерото може да изглежда обикновено, но другото му име разкрива истинското му значение: Атомното езеро.

През 1965 година Съветският съюз провежда ядрен тест, при който е създаден кратер с дълбочина 100 метра и ширина 400 метра – именно там, където днес се намира езерото. Това взривяване е било само едно от стотиците, осъществени за период от четири десетилетия в огромния район, който служил за основен ядрен полигон на СССР.

Първото ядрено оръжие на СССР е взривено на Ядрения полигон в Семипалатинск (известен още като „Полигона“) на 29 август 1949 година. Бомбата, известна като РДС-1, не само представлявала значимо технологично постижение за Съветския съюз, въвеждайки го в ядрената епоха, но и поставила началото на ядрената надпревара от Студената война, прекратявайки монопола на САЩ върху атомната бомба. В следващите 40 години СССР провежда 456 ядрени изпитания на полигона в Семипалатинск – 116 от тях били надземни, а 340 – подземни.

През годините на изпитанията, съветите тествали различни видове оръжия – както делящи се устройства, така и масивни термоядрени бомби.

Една от причините, поради които Семипалатинск бил толкова привлекателен за съветските власти, била неговата изолираност и възможността лесно да се ограничи достъпът на цивилни. Това обаче не означавало, че районът бил напълно необитаем. В околностите на полигона имало няколко села, а само на 150 километра оттам се намирал град Семей с население над един милион души. Затова хората в региона били изложени на сериозен риск от радиоактивното замърсяване, особено след надземните изпитания – още повече че СССР не предупреждавал околните населени места за провеждането на тестовете.

В резултат на това населението било подложено на въздействие на опасни радиоактивни материали както чрез контакт с частици във въздуха, така и чрез консумация на замърсена храна. От края на 80-те години насам редица изследвания анализират ефектите от това излагане върху здравето на хората в района. Налични са множество научни данни, които колективно показват, че ядрените тестове значително увеличили риска от различни хронични заболявания сред местното население, включително рак, заболявания на щитовидната жлеза, имунологични разстройства и вродени малформации.

През 1958 година медицински специалисти от Диспансер №4 в Семипалатинск, както и учени от Института по биофизика към Академията на медицинските науки на СССР, извършват оценки на излагането на радиация. Още тогава те съобщават, че 22 процента от наблюдаваните лица проявяват симптоми, свързани с хронична лъчева болест.

Опасното наследство на радиацията има последици не само върху физическото здраве. Последни изследвания подчертават и травматичните психологически ефекти, които изпитват местните жители, свързани със стрес и тревожност заради възможните последствия от радиацията върху здравето им.

Съветският съюз провежда последния си ядрен взрив на полигона в Семипалатинск през 1989 година, а мястото окончателно е закрито след разпадането на СССР и обявяването на независимостта на Казахстан. Оттогава насам полигона се е превърнал във важен символ на опасностите, свързани с ядрените технологии, и на тяхното въздействие върху здравето и околната среда.

Изследванията върху хората, живеещи в района, продължават и днес, особено във връзка с опитите на учените да разберат не само дългосрочните ефекти на радиацията върху отделните индивиди, но и нейното възможно въздействие върху бъдещите поколения.

Превод: GlasNews.bg