И този уикенд продължаваме с рубриката ни, с която се връщаме назад в историята и ви запознаваме с именити личности, толкова достойни, че имената им са увековечени в улиците по българските градове. Днес ще ви разкажем за брата на Христо Ботев - Кирил.

Генерал-лейтенант Кирил Ботев Петков е една от онези личности в българската история, чието име често остава в сянката на по-известния му брат – Христо Ботев. Ала неговият живот и служба говорят за човек с неизчерпаема преданост към отечеството, просветата и военната чест.

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер в семейството на видния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Ботева. Израства в интелектуална и патриотична среда, където любовта към знанието и свободата се възпитават отрано. След като завършва класното училище в родния си град, Кирил тръгва по стъпките на баща си, учителствайки в Голямо Бельово, а по-късно – в българското училище в Гюргево, Румъния.

Съдбата на Кирил Ботев се преплита с една от най-драматичните глави на българското Възраждане. През 1876 г. той се включва в четата на своя брат Христо Ботев. След разгрома ѝ е заловен и затворен в Цариград, а впоследствие е заточен в крепостта Акия в Мала Азия. Освобождава се след подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г., който полага началото на свободна България.

След завръщането си в родината, Кирил Ботев се включва активно в изграждането на новата българска армия. През 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно се записва във Военното училище в София. Завършва с първия випуск през 1879 г. и получава чин подпоручик. Образованието си продължава във Франция и Белгия, изучавайки кавалерийска тактика и военна наука.

Служи в Източнорумелийската милиция и има активна роля в Сръбско-българската война през 1885 г., където като командир на ескадрон провежда разузнавания и улеснява бойните действия. През следващите години израства в йерархията: става командир на 3-ти конен полк, началник на 6-а пехотна Бдинска дивизия и ръководител на Военното училище (1891 – 1895). По-късно оглавява Трета пехотна балканска дивизия.

През 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, е произведен в чин генерал-лейтенант – първото такова повишение на действащи офицери в Третото българско царство.

Кирил Ботев участва и в Балканската война (1912–1913), а за кратко е заместник-министър на войната. Излиза в запаса през 1914 г., но остава активен в обществения живот. През 1940 г. е съавтор на „Устава на Комитета за въздигане паметници на българските хайдути и революционери до Освобождението“. Планирал е да напише спомени за брат си Христо, но не успява да ги завърши.

За да се предпази от бомбардировките над София по време на Втората световна война, Кирил Ботев се премества в село Студена, Пернишко. Там, на 6 февруари 1944 г., приключва дългият му и достоен земен път.

На Кирил Ботев е кръстени улици в София, в Сливен и село Кокаляне.