Бивша служителка в книжарница предизвика вълна от дискусии, след като публично заяви, че три от най-известните класически романи не си заслужават вниманието. Вместо тях тя препоръчва други произведения, които – според нея – предлагат по-свеж поглед към теми, актуални и днес.

В интервю за британското издание The Daily Express книжарката и филолог споделя, че сред личните ѝ любими книги са „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, „Дракула“ на Брам Стокър и „Стъкленият буркан“ на Силвия Плат.

„Някои класики просто не устояха на времето“

„Като човек, който е работил сред книги години наред, осъзнах, че някои „вечни“ романи всъщност са изгубили връзката си със съвременния читател. Темите им вече не резонират, а героите – вместо да вдъхновяват – често отблъскват“, казва тя.

1. „Великият Гетсби“ – блясък без душа

На първо място филоложката поставя „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд. Въпреки ярките описания на ерата на джаза и бурните 20-те години, тя смята, че героите на романа са повърхностни и без морална опора.

„Не успях да се привържа към никого. Единственият, когото съжалих, беше самият Гетсби“, признава тя, добавяйки, че филмовите адаптации дори надминават оригинала.

Като алтернатива книжарката препоръчва романа „Преминаване“ („Passing“, 1929) на Нели Ларсен – произведение, което разглежда темите за расовата идентичност, социалните граници и избора между истината и оцеляването.

 2. „Спасителят в ръжта“ – герой, който вече не говори на младите

Следващият роман, който според нея е загубил своето значение, е „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър.

„Прочетох го като тийнейджърка и изобщо не се разпознах в Холдън Колфийлд. Неговият егоцентризъм бързо започна да ме дразни“, споделя тя.

Вместо това филоложката препоръчва „Стъкленият буркан“ на Силвия Плат – роман, който дълбоко изследва борбата с депресията, социалната стигма и стремежа към себеосъзнаване.

3. „За мишките и хората“ – история без емоционална дълбочина

Третата книга, която според нея е „прехвалена“, е „За мишките и хората“ (1937) на Джон Стайнбек. Макар и призната за литературна класика, тя я определя като „твърде опростена“ и „емоционално плоска“.

„Може би защото я четох в училище, но героите ми се сториха безжизнени“, казва книжарката.

Като по-добър избор тя препоръчва другия голям роман на Стайнбек – „Гроздовете на гнева“ (1939), който предлага много по-задълбочен социален поглед и човешка драма.

„Не всички класически романи оставят следа. Понякога е важно просто да признаеш, че някои книги те оставят безразличен – дори целият свят да ги хвали“, заключава бившата книжарка в разговора си с The Daily Express.