В сърцето на пустинята Чихуахуа в централно Мексико, скрити в хладните пещери между скалите, се крият хиляди малки, пухкави прилепи. Повечето са женски, бременни, поели на дълго пътуване – над 1600 километра – от южно Мексико към югозападните щати на САЩ, където ще родят. Нощем летят часове наред в търсене на храна, прелитайки от растение на растение и разнасяйки прашец по пътя си, пише BBC.

Сред любимите им растения са жълтите цветове на агавето – цветове, които се появяват само веднъж в дългия живот на растението. Агавето е дълбоко вкоренено в мексиканската култура – от него се произвеждат сироп, сапун, въжета и, най-вече, текила, един от най-известните символи на страната.

Но дивите агавета изчезват. От 168 известни вида 42 са застрашени или силно застрашени, показват проучвания. Това означава по-малко храна за прилепите, които се хранят с тях, а по-малко прилепи – по-малко опрашени растения. За да прекъснат този порочен кръг, природозащитници и местни общности засаждат хиляди нови агавета, за да поддържат популацията на прилепите и да опазят бъдещето на производството на текила.

Прилепи и агаве – симбиоза от милиони години

Един от видовете, зависещи от агавето – дребният дългонос прилеп – вече бележи възстановяване: от около 1000 индивида през 1988 г. до 200 000 днес. Но други видове не са толкова щастливи. Мексиканският голям дългонос прилеп е намалял с над 50% за последните две десетилетия и е класифициран като застрашен. Мексиканският дългоезичен прилеп също е на прага на застрашаване.

Биологът Марко Антонио Рейес Гера от Националния автономен университет на Мексико е част от проекта Bat Friendly Project, който насърчава фермерите да отглеждат агаве по начини, полезни за прилепите.

„Ако прилепите бъдат обезпокоени в пещерите, те ги напускат и губят дома си,“ обяснява той. „Освен това хората изсичат сухите гори, където растат растения, от които прилепите се хранят – включително и агавета.“

Инициатива за възстановяване на агавето

Учени от организацията Bat Conservation International (BCI) стартират инициативата Agave Restoration Initiative, която цели да възстанови популацията на дивите агавета в така наречения „нектарен коридор“ – миграционния маршрут на прилепите.

„Всичко започна, защото когато тези мигриращи видове напуснат централно Мексико, те разчитат изцяло на агавето,“ казва Ана Ибара, биолог и регионален директор в BCI.
Дивите агавета са подложени на множество заплахи – използват се за спиртни напитки, пасат се от добитък, унищожават се за земеделие и страдат от засушаване заради климатичните промени. А тъй като прилепите намаляват, растенията се опрашват по-рядко.

„Прилепите и агавето са еволюирали заедно в продължение на милиони години,“ казва Рейес Гера. „Без прилепи агавето няма да може да произведе семена, защото цъфти само веднъж през живота си.“

Защо това засяга и хората

Без намеса учените изчисляват, че до 2050 г. прилепите ще имат с 75% по-малко достъп до нектар в сравнение с днес. Проблемът засяга и индустрията на текилата – фермерите често отрязват цветоносите на агавето, за да увеличат размера на сърцевината, която се използва за напитката. Това обаче пречи на растенията да се размножават естествено, намалява генетичното разнообразие и ги прави по-уязвими към суша и болести.

„Без прилепите текилата и мезкалът просто нямаше да съществуват,“ подчертава Рейес Гера. „Ако искаме да продължим да ги произвеждаме и пием, трябва да се грижим за прилепите.“

Над 180 000 нови разстения агаве и „приятелска към прилепи“ текила

От старта на инициативата през 2018 г. са засадени над 180 000 агавета, а още 150 000 растат в разсадници в Тексас, Аризона, Ню Мексико и различни региони на Мексико.

Проектът Bat Friendly Tequila and Mezcal работи с фермери, които позволяват поне 5% от растенията им да цъфтят, за да се хранят прилепите. Така произведеният алкохол се маркира като „приятелски към прилепите“, а досега са произведени над 300 000 бутилки.

В Мексико 53% от земята е общинска, което означава, че опазването на природата изисква сътрудничество с местните хора. В миналото мнозина смятали прилепите за опасни и изгаряли пещерите им, мислейки, че са вампири. Днес, благодарение на образователни програми, местните пазят колониите и се грижат за тях.

„Преди хората мразеха прилепите и ги убиваха, но сега ги защитават,“ казва Лисет Лейекиен, директор на защитената зона Sierra La Mojonera. „Осъзнаха, че прилепите носят много ползи.“

Природата се възстановява

Шест ключови убежища на мексиканския дългонос прилеп вече са под активна защита от местни общности, а програмите заобразование са достигнали над 1,5 милиона души.

Рейес Гера е убеден, че опазването започва от хората:

„Не можем да правим опазване, без да включим местните. Те често знаят неща, които ние, учените, не знаем.“
Вече се забелязват първи резултати – повече цъфтящи агавета, повече малки прилепи и постепенно възстановяване на екосистемите.

„Където преди нямаше нищо, сега виждаш цветове и живот,“ казва Ибара.
Въпреки това, учените подчертават, че само агавета няма да стигнат – прилепите се нуждаят и от други растения като сейба, ипомея и кактуси, за да оцелеят.

Опазването на агавето е само първата крачка към възстановяването на баланса между хора, растения и животни.

„Грижата за прилепите помага на хората и на екосистемата,“ казва Лейекиен. „Всичко е свързано.“ А ако част от добре изживения живот включва чаша текила – било то за удоволствие или препитание – то едно бъдеще с цъфтящи агавета и летящи прилепи е в интерес на всички ни.