След години на преговори, в Нова Зеландия бе прието споразумение, което предоставя на планината Таранаки същото законово право като на човек.
Това означава, че планината ще бъде управлявана съвместно от местните племена и правителството, като те ще работят заедно за нейната грижа и защита.
Целта на споразумението е да компенсира маорите от региона Таранаки за несправедливостите, които са претърпели по време на колонизацията, включително конфискацията на земи. Пол Голдсмит, министърът, отговорен за преговорите, подчерта, че трябва да признаем болката от миналото, за да можем да гледаме към бъдещето и да подкрепяме местните племена в реализирането на техните цели и възможности.
Законопроектът за Таранаки Маунга беше приет от парламента на Нова Зеландия, с което планината получава законово признание и защита. Споразумението също така признава маорския мироглед, че природните дадености, като планините, са предци и живи същества.
Планината вече няма да носи името Егмонт, дадено ѝ от британския изследовател Джеймс Кук през 18-ти век, а ще се нарича Таранаки Маунга.
Околният национален парк също ще получи своето маорско наименование. Този процес е част от усилията на Нова Зеландия да компенсира маорите за нарушенията на Договора от Уайтанги, който предвижда определени права на коренното население върху земята и ресурсите му.
Споразумението е придружено от извинение от правителството за конфискацията на планината Таранаки и над милион акра земя през 1860-те години. Пол Голдсмит признава, че тези нарушения на Договора са нанесли голяма и трайна вреда на местните общности. Той също така уточнява, че достъпът до планината няма да бъде променен и че тя ще остане отворена за всички новозеландци.
Таранаки Маунга не е първата природна даденост в Нова Зеландия, която получава такъв юридически статут. През 2014 година гората Урууера стана първата, последвана от река Уангануи през 2017 година.
