Много преди социалните медии и интернет троловете, литературата и историята вече бяха изпълнени с примери за злобни обиди и умишлени провокации. Учените казват, че тролингът може да се проследи чак до Древна Гърция, където философи и поети са използвали остроумието си, за да провокират дебати и да оспорват норми.

Някои от най-ранните и най-влиятелни фигури в литературата са били експерти по троловете, според Дейвид Ръдръм, преподавател по английски език в университета в Хъдърсфийлд. В книгата си „Тролене преди интернет“ Рудрум изследва как фигури като гръцкия философ Диоген и поета Архилох са използвали езика като оръжие, за да провокират реакция, пише ABC.

Архилох, известен с непристойната си и клеветническа поезия, веднъж осмял външния вид на един мъж, казвайки: „С толкова дебели глезени, това сигурно е момиче.“ Диоген, от друга страна, се разхождал по улиците с фенер посред бял ден, твърдейки, че търси честен човек - публична критика към предполагаемата му нечестност.

Ръдръм отбелязва, че героите на Уилям Шекспир често са си разменяли обиди, особено в комедиите му, където тези словесни битки често са били наслада за публиката. Той посочва Фалстаф от „Хенри IV“ като отличен пример за този вид многопластово тролене, описвайки го като човек, който не само обижда другите, но и ги подвежда за забавление, оприличавайки тактиката му на риболов: закача хората на кукичка и чака да види как ще реагират.

тролинг, история, Гърция, философи, шеги, изображения, стръв, интернет тролове, Шекспир, култураЦял екран
Диоген обичал да троли, което доказва, че това е било често срещано явление дори в Древна Гърция. Снимка: Wikimedia Commons

Самата дума „трол“ има мътна история. Една теория го свързва с древен скандинавски фолклор, където троловете са били заплашителни фигури, които са причаквали пътници и са изисквали отговори. Друг предполага, че терминът произлиза от риболова - тролингът е метод за влачене на стръв за привличане на плячка.

И двете версии отразяват тактиките на съвременните тролове: или агресивно изискват внимание, или фино провокират за забавление. Рудрум открива препратки към троленето в балади от 1540-те години, включително балада за екзекуцията на Томас Кромуел, показвайки колко дълбоко е вкоренено това поведение в западната култура.

Той твърди, че честата употреба на обиди между героите от страна на Шекспир е била не само комична, но и манипулативна - подобно на днешното интернет тролене, където някои разбират шегата, а други стават мишена.

Троленето също беше инструмент на бунт. Лорд Байрон, обиден от литературните критици на 19-годишна възраст, отговори със сатира върху британския поетичен елит и осмиване на национални победи като битката при Ватерло. Оскар Уайлд, който често е бил възхваляван заради остроумието си, използвал контрастни едносрични редове, за да оспори викторианските норми.

Ръдръм предполага, че остроумните забележки на Уайлд, като например „Работата е проклятието на пиещите класи“, са били достатъчно остри, за да обърнат социалните очаквания с главата надолу. Напоследък тролингът дори се използва като форма на протест. Групата „Анонимни“ например е възприела тролинга под лозунга "for the Lulz" – фраза, която отразява удоволствието от разрухата.

Терминът е отражение на думата schadenfreude – радост от нечий друг дискомфорт – и показва, че тролингът може да бъде едновременно жесток и ефективен. Исторически личности като Джонатан Суифт, Емил Зола и Мартин Лутер са използвали техниката, за да предадат сериозни политически и културни моменти.

Днес последствията от тролинга могат да бъдат сериозни: той отдавна служи като оръжие за критика и социални коментари. Най-важният съвет обаче остава актуален - не хранете троловете с реакцията си.